Общество

Антропология на дамската чанта

Защо чантата ни разкрива за нас повече, отколкото може би ни се иска да признаем?

Антропология на дамската чанта

[[more]] За повече от век чантата до такава степен се сраства с тялото на жената, че става естествено продължение на нейния силует. Първоначално с чисто утилитарна задача и сравнително просто политическо послание, с течение на времето върху чантата се наслагват нови и неподозирани семантични роли. Чрез избора си на чанта искаме да кажем не едно-две неща за себе си – да се самоопределим и да направим заявление за себе си, да разкрием възгледите си за света и положението си в обществото, да демонстрираме разбирането си за мода и личния си стил, да подскажем за увлеченията си и да създадем очаквания. Всичко това е едно многокомпонентно кодирано предписание за това как искаме да бъдем възприемани от останалите. Наистина ли? Замислена първоначално да ни дава кураж и опора, в сегашния стадий, след стогодишна еволюция, дамската чанта нерядко е свидетелство за нашата невротична неувереност. А как точно го докарахме дотам?

Зараждането

Първата световна война ненадейно изтегля мъжете в трудоспособна възраст на фронтовата линия и те оставят зад себе си голям обем работа, която няма кой да върши. Този внезапен дефицит съвпада със заряда на времето, обусловен и активиран от разрасналите се през последните десетилетия движения за женско равноправие. Без повече церемониалност жените се възползват от неочакваната възможност и решително заемат овакантените работни места. Произтичащото стечение на обстоятелствата предопределя триумфалния възход на дамската чанта – целодневният престой извън дома налага на жената да носи със себе си арсенал от принадлежности, необходими за ежедневното й оцеляване. Така дамската чанта от изящен копринен ридикюл на заможната дама от XIX век се преобразява в удобна издръжлива кожена торба – отличителен реквизит на работещата жена от XX век. Оттогава жената не напуска дома си без чанта, което превръща последната в символ на житейска самостоятелност, социална мобилност и финансова независимост.

Дамска чанта от периода на Първата световна война (източник: https://www.princeandpark.com/blogs/blog/fashion-feminism-the-evolution-of-the-handbag)

За да осмисли новата си роля, жената демонстративно отрязва косата си и уверено бърка в мъжкия гардероб, като взима оттам всичко, което й се струва подходящо и удобно. Но въпреки смелите заемки от мъжката мода чантата е запазена като изключителния и женствен символ на новопридобитата еманципация. 

Ръкополагането

От момента, в който се превърне в жена, момичето се ръкополага да носи чанта. Физиологичните промени, които настъпват в тялото на съзряващия организъм, налагат младата жена да носи със себе си скрити в чантата средства, с които да се справя с месечната неразположеност. На определени интервали тя се извинява за предстоящото си оттегляне за няколко минути и дискретно посяга към чантичката си. Майката или женският настойник на момичето я посвещава в ритуала на преминаването, като осигурява средствата за първата чанта на девойката. Оттук насетне чантата става неизменна спътница на жената в живота й извън дома – тя става символ на нейната женственост. И тук естествено и психоанализата има какво да добави – според някои тълкувания торбата е символ на женската утроба. Как не се сетихме! Но все пак това обяснява израза „стара чанта“. Грубо и сексистско е, но не и невярно, че чантата е огледало на етапите, през които жената преминава (като личностно, професионално и социално развитие).

Тайнствената непозната

Едно от най-големите социални табута е надникването в дамската чанта. Етикетът повелява чантата да се подаде на жената, когато молиш последната да ти услужи с нещо (което тя евентуално ще открие като част от съдържанието на своята чанта), но не и да я пребъркаш. Никой не знае точно защо, но вероятно е някое съвременно езическо схващане за тайните и магически сили на чантата, от която жената черпи своята увереност. Привилегията да се бърка в чужда дамска чанта е сигурен и категоричен признак за изключително близка връзка с въпросната жена.

Всъщност ние почти нищо не знаем за съдържанието на чуждите дамски чанти! Знаем частично за това какво е имало в най-енигматичната чанта, за която сме чували – тази от ориенталски килим на Мери Попинз. Никога няма да разберем откъде произлизат магическите й свойства, нито пък ще научим цялото й съдържание, но нещата, за които знаем, че са били вътре, са достатъчни, за да ни вкарат в истинска почуда: престилка, пакетче фуркети за коса, шишенце с есенции, малко сгъваемо кресло, голямо шише тъмночервено лекарство, седем бархетни нощници, един чифт ботуши, комплект домино, две шапки за къпане, един албум за картички, едно сгъваемо легло, одеяла, един брой пухенка. Книгата е издадена за първи път през 1934 г., а чантата на героинята й е остроумна сатира на модерната работеща и справяща се жена, в чиято чанта за всеки случай има всичко. Защото една жена никога не знае…

Чанта от ориенталски килим, каквато по описание е имала Мери Попинз

Не по-малко загадъчно е съдържанието на чантата на Елизабет ІІ, тъй като кралицата не притежава нито документи за самоличност, нито ключове от Бъкингамския дворец, нито кредитни карти! Но и тя, подобно на всяка друга жена, не прави изключение в носенето на чанти на публични места. Знае се, че макар кралицата да не се нуждае от пари, тя носи сгъната банкнота от 5 паунда, за да я пусне по време на неделна литургия в кутията за дарения. Другите артикули са подвижна кукичка за закачане на чантата под масата, красиво малко огледало, с помощта на което кралицата дискретно нанася червило в края на официална вечеря. Ако след това постави чантата на масата пред себе си, тя дава знак на придворните си, че вечерята трябва да приключи в рамките на следващите 5 минути. От чантата си кралицата още вади бисквитки за кучето си, очила, писалка и снимки на внуците си, както и подарените от тях сребърни амулети на кучета и коне. Но постави ли чантата си на пода, тя съобщава на придворната си дама, че разговорът не й доставя удоволствие и че би искала моментално да си тръгне. За кралицата поне поставянето на чантата на пода не е на бедност, тъй като редовно оглавява класациите за най-богатите хора в света.

Предпочитаната чанта на Елизабет ІІ е Launer, от която се предполага, че кралицата притежава над 200 броя в 2 основни разновидности – Royale, с къси дръжки, и лачената Traviata, с дълги дръжки, подходяща за официални визити, за да осигурява на кралицата свободата да се ръкува.


Изобличаването

По всичко личи, че съдържанието на дамската чанта е една от най-строго пазените тайни. Може би защото вътрешността на чантата представлява моментна снимка на вътрешния ни микрокосмос? Сами ли сме в подозрението, че чантите на повечето от нас представляват мобилно кошче за отпадъци? Осиротели жълти стотинки, бележки от банкомати, обвивки от закуски, които децата ни пъхат в ръцете, когато не виждат наоколо кошче за боклук, изпаднали тампони, разпилени тик-так, визитки с имена на хора, за които не се сещаме, флайери от бутици в мола, които няма да посетим, но ни е било неудобно да откажем на промоутърката, откраднати химикалки с причудливи фирмени щампи, фишове за заплати, пликове от сметки за ток, пакетче изсъхнали мокри салфетки и разпилени сгънати носни кърпички, ластици за коса, кламери и мартеници, прикрепени към картончета – от тези, които няма способ да закачиш независимо от уважението ти към човека, който ти ги е подарил.

Между всичко това се намира и същественото – портмоне, гребен, ключовете за вкъщи, слънчеви очила и няколко броя червила. Излишно е да упоменаваме, че в целия този хаос мобилният ни телефон може да бъде открит, въпреки че звъни през цялото време, само ако изсипем съдържанието на чантата на капака на кола, която може и да не е нашата. Предвид този хаос най-добре е наистина да се придържаме към мита за сакралната същност на чантата и за лошата поличба, която ще споходи всеки, дръзнал да надникне в съдържанието й.

След края на Втората световна война, когато експоненциално нараства търсенето на дамски чанти не само от работещите момичета, но и от дамите, които ходят на обяд, предлагането не закъснява. Почти всички модни къща и ателиета излизат със свои интерпретации по темата. А през 50-те години се появяват първите две емблематични чанти. Kelly Bag на Hermes, макар да е създадена няколко десетилетия преди това, придобива своя иконичен статут едва когато Грейс Кели, принцеса на Монако, я припознава като част от стайлинга си.

Чантата 2.55 на Chanel, развитие на модел от 20-те години на същата марка, е пусната в производство през февруари 1955 г. и до ден днешен е непреходна модна икона. Успехът се преповтаря с Birkin Bag на Hermes и с Lady Dior. А през 90-те години настъпва голямата промяна в начина, по който модната индустрия маркетира чантите. Всеки сезон модните къщи се конкурират в налагането на It Bag – модел дизайнерска чанта, извисен от модната преса, припознат от знаменитости и превърнат в задължителна придобивка за сезона, продавана в особено големи количества. Който спечели тази битка, печели сезона, печели и правото да иска баснословни цени за произведенията си. Louis Vuitton Speedy Bag, Chloe Paddington Bag, Prada Bowling Bag, Mulberry Bayswater, Fendi Baguette, Givenchy Antigona, McQueen Novak, YSL Muse и др., последователно са заемали статута на It Bag.

Преобразяването

Чантата отдавна вече не е просто символ на женската еманципация. Освен като безспорен моден атрибут, чантите завладяват съзнанието на жената като обект на желанието и като произведение на изкуството. А всеки такъв обект, както добре знаем, е желан най-вече заради това, какво казва за притежателя си. И ето че най-накрая магическата сила на чантата ни се разкрива. Оказва се, че чантата има безценното свойство да ни преобразява. Сдобиването ни с чанта отвъд социалното ни положение автоматично ни изстрелва към висоти, които до този момент не сме обитавали. Тази възможност развихря въображението ни – започваме да си мечтаем как притежанието на правилната чанта ще ни превърне от Пепеляшка в принцеса, от момиче, дошло от провинцията, в дама от висшето общество, от девойка с еснафски вкус в модна законодателка, от зубърка с очила във видна градска интелектуалка, от порядъчното прилежно момиче в ексцентричната бохемка с непокорен нрав.

Но всъщност това е почти възможно – да самоопределяме положението в обществото според чантата, която държим в ръцете си. Ако не се чувстваме достатъчно сигурни в ролята, която играем, ако тайно се притесняваме, че сме самозванки и всеки момент ще бъдем разкрити, най-сигурно е да си придадем увереност с правилната чанта. Ако се съмняваме в собствените си елегантност, изисканост, стил, актуалност, мистериозност, загадъчност, ако сме неуверени в сексапила си, в интелектуалния си капацитет, в извисеността си и в професионалните си умения, можем да разсеем всичко с подходяща чанта, която да скрие собствената ни невротичност.

Завистта

Вече не е необходимо да си принцесата на Монако или лейди Даяна, или френска графиня с 500 години наследство към името си, за да имаш право на чанта Chanel или Dior. Не, старите пари вече не са задължителни. Скъпи и красиви чанти се купуват с още по-голям успех с нови пари от Азия и Източна Европа, на които модната индустрия особено много разчита. Независимо откъде една жена има парите за скъпа чанта, тази придобивка е символ на социалния успех на жената. Притежанието й буди неизбежна и напълно калкулирана завист. Владас Грискевичиус, автор на изследване, публикувано в началото на 2014 г. в Journal of Consumer Research, счита, че жените купуват скъпи чанти и стоки, за да изпъкват пред другите жени, а не за да впечатлят мъжете.

Последните, пояснява изследователят, трудно правят разлика между чанта за 50 и такава за 5 000 долара. И това е точно така – ако секретарката в офиса ходи с Chanel 2.55, по това останалите колежки разбират, че има връзка с богат мъж, който много я обича и не щади пари за скъпи подаръци. А това си е отвсякъде повод за завист, особено ако собственото ти положение като част от двойка не е розово. Ако шефката на отдела притежава поне едно Speedy на LV, макар тази чанта винаги да оставя съмнение за имитации (според популярен интернет мем истинският слоган на Louis Vuitton бил it’s probably fake!, в превод: по всяка вероятност е фалшиво), завистта автоматично я удостоява с ролята на властимаща самка – жената алфа.

Властването

Като говорим за власт, политическият дрескод доскоро изискваше сдържаност в приглушена тоналност, прикрита полова принадлежност, както и пълна обтекаемост относно стойността на тоалетите. Но от известно време модната индустрия вече може да си отдъхне – стереотипите са разбити и екстравагантното и изразително облекло е добре дошло не само в гардеробите на първите дами, но и на държавните глави. Ако се съмнявате, е достатъчен един поглед към стайлинга на премиер министъра на една от най-влиятелните страни в света, Тереза Мей. Любовта й към ярките цветове, леопардовите шарки и котешките токчета става пример и доказателство, че можеш да си напълно сериозен в отношението си към работата, като едновременно се радваш на това, което модата има да ти предложи, пише британският „Телеграф“ за модното светоусещане на г-жа Мей. Естествено, скъпите чанти не отсъстват в гардероба на британския премиер, нито пък са невидими в стайлинга на новата първа дама на Франция, Бриджит Макрон, за чийто модни предпочитания към френските Louis Vuitton и Hermes се изписа доста през последните дни.

Може би това са нова разновидност жени в политиката, които нито се крият зад мъжете си, нито, за разлика от Ангела Меркел и Хилъри Клинтън, се чувстват комфортно със заемките от мъжкото облекло и поведение. Те са жени и са силни, без да приличат на мъже и без да прикриват своята женственост. За да подчертаят това още веднъж, смело размахват в ръцете си най-женствения символ на еманципацията – скъпата дизайнерска чанта. По-важният въпрос, който следва да си зададем за жената в политиката, не е дали е редно тя да носи скъпи чанти, а какво тези чанти разкриват за нейните амбиции, мечти и страхове. Спомнете си, че тя е жена като всички нас, която иска да е силна и привлекателна, но същевременно е несигурна и уязвима, здраво притиснала с ръка своята дизайнерска находка.

 

Василиса са й казвали само учителите и майка й, когато още с обръщението е искала да се знае, че има проблем. Но не и непознатите. Те обикновено й бъркат името. Ако случайно го улучат, не пропускат да я попитат дали е чувала за приказката за Василиса Прекрасна. Как мислите, дали я е чувала?

Може би защото не спират да й задават този очевиден въпрос отново и отново, Вася (или Васи, или Васе – както ви идва отвътре) развива влечение към неща, които остават често скрити от самите нас – тези под повърхността. Доволна е, когато успее да ги открие, улови и формулира. Може би това прави през целия си професионален живот – рови се за прозрения. Работи като стратегически планьор (strategic planner). Доскоро го е правила в постоянен ритъм, който не й е оставял време да се замисли, че този нездрав интерес може да се насочи и в писане.

Подсказва й го Левена, за което й е много благодарна – с изненада установява, че има не една и две теми, в които може да се рови за проникновение, а след това и да напише за тях. Чете за интересното и след това, ако може, го обсъжда. Обича да познава кой е убиецът (а той не е този, когото подозираме); да готви, защото това е заниманието, което я откъсва от центрофугата в главата й; да пътува, но вече по друг начин, защото след последното й дълго пътешествие проумя доста за добрите и лошите страни на модерния туризъм; да се занимава с градското жилище и с ваканционната къща в Предела, която с радост ще ви предостави за следващото ви бягство от града, стига да е свободна по това време. И не, не умее да пише кратки текстове.