Първата си детегледачка намерих чрез агенция. Собственичката ми беше определила три срещи; първата от тях – с пенсионирана учителка, която ме респектира дотолкова, че нищо смислено не можах да я попитам. Всъщност аз изобщо не знаех какво да питам. От първата среща насетне обаче си намислих един важен за мен въпрос: ако детето плаче и не знаете какво му е, какво ще направите? Втората среща беше с една бледа женица, която говореше толкова тихо, че не я чувах. Третата среща беше с бивша лаборантка, останала без работа, майка на три деца. Тя даде най-добрия (според мен) отговор на големия ми въпрос. “Ще го гушна”, каза тя, и веднага ме спечели. Спечели и детето, тогава на шест месеца. После започнаха проблемите.
Има хора, които не държат непрекъснато да смятат и да броят пари. Аз съм от тях. Цената беше определена от агентката и беше пет лева на час. Аз предпочитах да се разберем за твърда месечна сума. Вместо това непрекъснато смятах, компенсирах, плащах на ден или най-много на седмица и въобще нямах мира.
Другият ми ужасен проблем беше разтребването. Добре, тя беше само детегледачка и не се очакваше от нея да чисти. Но ако сутринта сме оставили една чаша в мивката и вечер я намерех там, не ми ставаше много приятно. Ако играчките на детето бяха из цялата къща и тя цял ден беше готова да ги прескача, вместо да ги вдигне, не ми ставаше много приятно.
Разсъждавах по въпроса защо между нас се трупа напрежение. Не беше само заради парите и шетането. Беше нещо генерално. Намерих отговора в отказа на тази жена, а и на много други, за които съм чувала, да приеме факта, че аз съм й работодател. Не съм й дъщеря, не съм й племенница. Аз съм тази, която трябва да определя правилата и да изисква. Вместо това аз се гънех в опит да й угодя, да не я засегна, да направя така, че да й е удобно да работи за мен.
Втората бавачка наехме веднага след като се разделихме с първата. От нея помня само това, че синът ми я посрещаше с крясъци: “Н’икам тая леля, и’кам дуга леля!” И че от втория ден започна да изчезва храна. [[quote:0]]Третата наехме след тригодишна пауза. Трябваше ни вече някой, с когото детето да може да прекарва смислено и интересно, докато ние излизаме. Страхотна девойка, студентка по психология, доброволка в детски домове, самата тя – отгледана от приемно семейство. Играеха, рисуваха, учеха, четяха. Гина обаче, както много свои връстници, замина за чужбина и ние отново сме в процес на търсене на добра бавачка.
Моите истории обаче не са страшни. Страшни са тези истории, в които наемаш човек, който гледа децата ти по недопустим за теб начин.
Наши познати, живеещи във Виена, бяха завели там българка да гледа децата им. Тя живееше в къщата им и те разчитаха за всичко на нея. В един определен момент голямото им момче започна да проявява напрегнатост и те започнаха да го водят на детски психолог, който му постави диагноза “хиперактивност”. В същото време родителите започнаха да се съмняват в бавачката и начина, по който тя се държи към него. Един ден бащата се беше прибрал по-рано и беше подслушал жената, която издевателствала с думи над шестгодишния им син. Когато я уволниха, детето бързо загуби симптомите на хиперактивност.
Родителите имат различни представи каква трябва да бъде идеалната бавачка. Някои търсят учителка, други – всичко друго, но не и учителка. Някои не биха поверили детето си на млад човек, камо ли на човек от друг етнос (тук е мястото да кажа, че нашата Гина беше от ромски произход). Независимо какви изисквания имате обаче, ви трябва наистина голям късмет. Причината е, че твърде малко хора приемат това занимание като мисия или поне като сериозна професия. Повечето жени (казвам жени, тъй като тази дейност почти изцяло е феминизирана) гледат на нея като на временно или принудително занимание.
Да не говорим за липсата на култура в отношенията между семействата и хората, които работят за тях: детегледачи, болногледачи, чистачи, шофьори (защото и такива има). Доста често работодателите плащат на ръка, без осигуровки, без регламентирана отпуска и болнични. Доста често служителите не са наясно за елементарните изисквания към дадена професия, нямат опит, отношение и етика.
[[quote:1]]
1. Предварително набележете какви изисквания имате към човека и ги споделете с агента.
2. Изрично обяснете на човека на какво държите в гледането и възпитанието на детето. Как реагирате в дадени ситуации, какво за вас е допустимо и какво не, особено що се отнася до възможни реакции в ситуации, в които детето отказва да сътрудничи.[[more]]3. Опишете работните си отношения, като изрично заявите какво е работното време, заплащането, начинът на плащане, задълженията, отпуската, болничните и пр.
4. Отделете една седмица поне, за да бъдете заедно – вие, детето и бавачката. Много неща ще си проличат тогава. Ако нещо ви смущава, повярвайте на интуицията си. Когато става въпрос за децата ни, тя трудно може да ни подведе.
5. Спрете ли се на някого, дайте си време. На практика този човек става член на семейството ви и трябва да свикнете с него. И той с вас.
