Докато милиони хора в туристическия бизнес се оказват без работа за неопределено време, засегнатите индустрии се подготвят за някакво бъдещо "възстановяване", с надеждата, че ще се върнат обратно към основните си дейности от преди момента на пандемията. Истината може да не се хареса на всички, но безспорно туризмът във формата, в която го познаваме преди Covid-19, няма как да функционира в постпандемичния свят.
Коронавирусът ще ни принуди да преосмислим всички дейности, които нараняват местните общности, дивата природа и световното ни наследство.
Все по-често пътуванията водят до разочарования у туристите, вместо до щастливи спомени. Всичко ще трябва да се промени: начинът, по който летим, по който вечеряме, по който чакаме на опашка или отиваме на плажа. Самата ни концепция за ваканция ще се промени.
Андрю Еванс, който от години пише за туристическите обекти и пътешествия за водещи издателства, споделя за NBC News, че специалните предложения за екзотични дестинации, пълни с девствени природни кътчета и диви животни, ни карат да вярваме, че раят все още съществува на Земята. И ни провокират да плащаме едно малко (а понякога и доста голямо) състояние, за да стигнем до мечтаната дестинация, където (както ни уверяват специалистите по маркетинг) няма да се разминаваме със шумни тълпи или да бъдем обект на улични престъпления, плажовете ще бъдат без боклук, качеството на въздуха – отлично, хигиенните условия – перфектни, а веселите местни жители ще се възползват с радост от дребните долари на туристите, така че и двете страни да останат наистина доволни.
Истината обаче е съвсем друга – необузданият глобален капитализъм превърна пътуванията и масовия туризъм в състезание към дъното.
Вземете за пример Сикстинската капела. Когато я видим на живо, дъхът ни спира. Но всичко това трае няколко минути, защото освен нас има стотици други жадни за изкуство туристи, които са направили немислимото, за да се озоват там – някои са платили за трансатлантически полет, избрали са скъп хотел, други – са се настанили в претъпкан и занемарен хостел, но нали е в Рим – всички жертви си заслужават. За да имат право само на минута благоговение (докато кисел пазач многократно съобщава: "Без светкавица моля!"), преди да бъдат изстреляни в задната част на капелата и да напуснат принудително, напрягайки погледа през раменете на другите туристи, за да зърнат за последно "Сътворението на Адам" на Микеланджело.
И докато природата, тишината и уединението са последните останали луксове, към които се стремим, коронавирусът ни подтиква да погледнем на тях от друг ъгъл.
Да избягаме от безумната тълпа, да намерим баланс в природата, да се отърсим от стреса, да попием радостта от нови места, да споделим красотата и емоциите с любими хора – това са все причини, поради които пътуваме.
За съжаление, много често се оказваме напълно разочаровани, подложени на капризите на авиокомпании, които отдавна третират пътниците си като досаден свръхбагаж. А когато най-накрая пристигнем в мечтаното "райско кътче", се оказва, че то е в съседство с 12-лентова магистрала. Или е залято от отпадъци. Или откриваме, че слоновете са избити от бракониери, местообитанието на орангутаните е унищожено, местната кухня е изместена от глобални вериги за бързо хранене, а произведените от занаятчии сувенири са заменени пластмасови боклуци.
Туризмът може да ни покаже магията на света, но може и да ни отвори очите за абсурдното човешко неравенство и жестокостта на планетата. Може и да ни научи, че язденето на слонове в Азия или гмуркането в клетка с акули в Южна Африка допринасят за широко разпространената жестокост към животните, че полюсите се топят, защото летим твърде много и че начинът, по който прекарваме почивката си, има своите последствия.
И още ...
Доброто пътуване отваря умовете ни и ни помага да отхвърлим предразсъдъците, като ни учи на уважение към различните култури. Изтрива човешките и физическите граници и ни свързва с останалата част от човечеството. Но 96 процента от земното кълбо в момента е под някаква форма на ограничаване на пътуванията и поне 90 държави са затворили границите си. Светът е замръзнал заради коронавируса и системите, които поддържат такива пътувания, се разпадат.
Бавно светът ни ще се свърже отново – граница след граница – и ще се отвори. Връщането към основната линия в туристическата индустрия обаче не трябва да бъде нашата матрица за успех, тъй като масовият глобален туризъм вече десетилетия подред е стъпил на гнила основа.
Трябва да спрем да търсим механизми за възстановяване на туристическата индустрия в традиционния ѝ вид, а по-скоро да работим за пътувания, които да ни обогатяват духовно. Това, което ще ни помогне да излезем от пандемията по-разумни, е да обмислим как да решим проблемите на глобалния туризъм, който доведе до безразборно замърсяване, унищожаване на околната среда, несправедливи условия на труд, злоупотреба с диви животни, експлоатация на жени и деца, сексуален трафик, маргинализация на коренното население и корупция. Веднъж и завинаги туристическият бизнес трябва да отхвърли мантрата "по-голямото означава по-успешно", защото природните паркове по света не могат да поемат повече тълпи, които се прескачат в красивите кътчета. Не е нормално огромни хотелски франчайз вериги да съсипват уникални коралови рифове, за да построят бунгала на повърхността на водата в Полинезия.
Преди всичко ние като пътешественици – и особено тези от нас, които имат късмета да са със стабилни доходи и свободното време – трябва да взимаме по-добри решения като туристи. Да си задаваме въпроси, преди да изберем пътешествия: Кой какъв ресурс използва? Как мога да съм сигурен, че моето приключение е в полза на хората, общностите, културите и природните дадености? Как мога да подкрепя малки и средни социални предприятия? Как мога да помогна за равенството на жените и мъжете по целия свят? Как мога да помогна за защитата на природата? А на културното наследство?
Коронавирусът ни накара да прозрем колко много аспекти на нашия глобализиран свят не са особено устойчиви – хотели, авиолинии, увеселителни паркове, круизни компании... за един миг се унесоха в дълъг сън, като омагьосано приказно кралство. Но съвсем скоро магията ще бъде развалена и няма да е честно, ако продължим приключението наречено живот без да си дадем сметка, че освен фреските в препълнената Сикстинска капела, по-малко известните стенописи в Равена също спират дъха. Можем да се откажем да видим този самотен тигър "в дивата природа", обгазен от стотиците джипове на сафарито в Африка и да се решим да се отдадем доброволчество за природозащитна организация в Борнео. И това отново ще е приключение, просто няма да е толкова комерсиално, колкото е било в онзи друг живот – преди коронавируса.
