Представете си, че догодина България реши да отбележи 70 години от преврата на 9-ти септември 1944 година и последвалите събития – не на последно място комунистическия терор и неговите жертви. Реакциите със сигурност ще са крайни и силно емоционални, без следа от историческо мислене и трезва преценка. Миналата година по повод изложбата и конференцията, посветени на Людмила Живкова, се видя колко ни е трудно да се дистанцираме от събитията от миналото и да ги осмислим теоретично, без да се водим от чувствата си.
Тази година Германия отбелязва две значими годишнини – 80 години от идването на власт на националсоциалистите и 75 години от антиеврейските погроми през ноември 1938 година. На тази тема беше посветена и нощта на музеите. 75 музея в цял Берлин бяха отворени в съботната нощ, като в много от тях специални експозиции разказваха за споменатите събития и последствията от тях – унищожаването на културното многообразие в предвоенна Германия и страданията на преследваните малцинства. В абсолютно всички музеи имаше специални програми за деца, а на повечето места и обиколки с обяснения на немски и английски, както и концерти и жива музика до късно през нощта.
Националният исторически музей в Берлин е основният организатор на повечето експозиции и събития, които отбелязват двете годишнини и ще продължат под различна форма през цялата година. На различни места в града има поставени информационни табла, на които е разказано подробно и безпристрастно какво е имало на това място преди войната – изчезналите вече сгради и техните обитатели. Един пример – пред някогашното министерство на финансите пише за граф Шверин фон Крозиг, несменяем министър на финансите от 1932 до 1945 година, осъден в Нюрнберг, но освободен през 1951 година като изключителен икономист и допринесъл много за възстановяване на следвоенна Германия. Да, нацист. Но също така отличен икономист. Германците очевидно умеят да разделят политиката от икономиката.
Всяка експозиция, която видяхме тази нощ беше толкова впечатляваща и емоционално разтърсваща, че е свидетелство на времето сама по себе си. Снимките на Маргарет Бърк-Уайт – фотокореспондент на списание Life в годините преди и по време на войната. Безстрашна и талантлива жена, нейните снимки от СССР са първите, които са публикувани в чужбина, тя е в Москва по време на войната и от хотелската си стая снима въздушните атаки на немската армия, тя присъства на освобождаването на лагера Бухенвалд, тя прави едни от най-известните фотопортрети на Сталин и Чърчил.
В музея „Топография на терора“ е показано подробно и последователно как нацистката власт и пропаганда преследват с всички средства различните – евреите, но също така и славяни, цигани, хомосексуалисти, комунисти. Във всеобщата омраза е въвлечено цялото общество, дори децата. Сред снимките на опасните врагове е и тази на Георги Димитров. Има голяма карта с нарисувани маршрутите, по които са депортирани евреите от всички краища на Европа. Много червени линии, от много страни и градове, по целия континент, в края на които има само смърт. Само от България не излиза нито една линия. Ако отидете в този музей, вижте тази карта – това е нещо, с което наистина можем да се гордеем, защото зад това спасение стои целият български народ, предците ни.
Втората нощ на музеите в Берлин ще бъде в последната събота на август. Обещала съм си тогава да гледам само музеи с картини и красота. Този път трябваше да минем по пътя на историята, за да научим, разберем и запомним.
