Когато бях дете, принцесите никога не са били мои героини... освен една – принцеса Леа. Тя не се страхуваше да взима решения, да изцапа белите си одежди, за да се бори за справедливостта наравно с верните на Силата войници. Единственият момент, в който беше „слаба”, беше този, в който се опитваше, полугола и на верига, да се измъкне от лапите на голямо тлъсто чудовище, искащо я за свой трофей. Тя беше малка и крехка, но решителна и непоколебима, дори когато се изправи пред едрия Дарт Вейдър, който можеше да я унищожи с един жест.
В седмицата на „Жената чудо” си мисля за героините, които никога не са носили коронки и крилца, никога не са разчитали на „женски манипулации”, никога не са спели непробудно до появата на принца. Те са безстрашни и са постлали пътя в поп културата през времето, за да се случи днес този огромен бум, който счупи касите по света и въпреки по-скоро подценената рекламна кампания избухна с такава огромна сила. [[quote:0]] 70-те зад Желязната завеса са на Batgirl (в сериала на Адам Уест „Батман”), Ангелите на Чарли, Bionic Woman и Wonder Woman.
В България 80-те определено са на принцеса Леа, но у нас имаше и една Роси (Албена Чакърова), главната героиня в „Неочаквана ваканция” – безстрашната девойка от партизанско семейство, която заедно с кучето си Цезар спасяваше нелегални комунисти и проваляше плановете на полицията. Колкото-толкова.
През 90-те се появи Buffy – русата мажоретка, която не само упражняваше огромната си власт, но повлия и на всички около себе си. Вероника Марс беше още една героиня, която решаваше проблемите на другите, докато се справяше със собствената си болка. Да не говорим за Сара Конър („Терминатор”) или Елън Рипли („Пришълецът”), които са абсолютни икони.
XXI век е времето на Лара Крофт (предстои нов Tomb Rider с Алиша Викандер), на Електра на Дженифър Гарднър, но и на Orphan Black с невероятната Татяна Маслани, която изигра няколко страхотни женски образа клонинги. [[more]] И ето ни отново в зоната на Силата. Жените винаги са били чувствителни към нея. Рей (Дейзи Ридли) от „Междузвездни войни: Силата се пробужда” и саможертвената Джин Ерсо (Фелисити Джоунс) в „Rogue One: История от Междузвездни войни” са поредното доказателство, че не е нужно да си властимаща, за да се възпротивиш и да оставиш следа.
Връщайки се към този съвсем не изчерпателен списък, абсолютно нищожен на фона на мъжете герои в киното и телевизията, честно казано не виждам много разнообразие – всички героини са бели и слаби. Мелиса Макарти от римейка на „Ловци на духове” е може би единствената, която е по-различна от този непоклатим стереотип, че за да си силен образ, трябва да си слаба и по възможност много красива.
Което е малко тъжно, защото колкото и страхотен да е фактът, че „Жената чудо” се приема така добре, и колкото и вдъхновяващи да са тези примери за независими, силни, способни жени, трябва да мине много време, докато приемем посланието, че всички сме Wonder Woman.
