ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Кариера в България – защо не?

Кариера в България – защо не?
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Не мога да не споделя с вас вълнението си от вдъхновяващия кариерен форум “Кариера в БГ. Защо не?”, на който имах възможност да участвам миналата седмица в София. На тези, които чуват за събитието за пръв път ще поясня, че това една инициатива (на сдружение Тук-Там и фондация Идентичност за България), където българи с образование и опит в чужбина се срещат с работодатели, за да вземат своето информирано решение, дали да продължат живота и кариерата си тук и сега.

Лично за мен тази тема е изключително специална и сантиментална. Поради две причини. Първата – защото само преди няколко години самата аз, все още студентка, на 25, завършваща висшето си образование в Германия, бях изправена пред едно от най-изстраданите, важни и трудни решения в живота си: Дали да се върна или да остана? Втората причина – по ирония на съдбата аз присъствах на кариерния форум служебно – в ролята ми на представител на фирма, търсеща талантливи кандидати с опит и образование в чужбина. В случая аз бях от другата страна. Парадоксално – трябваше да отговарям на въпросите на десетки мои сънародници, които в момента са изправени пред същия съдбоносен кръстопът, на който не отдавна се намирах аз самата. Ситуацията изискваше от мен да бъда професионалист и да оставя на страна емоцията и субективния момент. Не беше лесно, защото вълнението ми беше невероятно, превъзбудата – силна. В многобройните разговори с различните хора, които срещнах в продължение на дългия ден, на няколко пъти получавах флешбек. Но всъщност тук искам да обърна внимание на нещо съвсем друго...

Искам да разкажа за тях – за българите, живяли, учили и работили в чужбина, които бяха дошли на 12 септември в Интер Експо Център София от най-различни кътчета на света: Русия, Канада, Германия, Франция, Англия, Дания, Шотландия, Хърватска, Швейцария, Швеция. Вярвате или не, имаше хора от Австралия, Япония и Китай. Имаше току-що завършили студенти и други, на които им остават още няколко години следване. Имаше хора със сериозен стаж зад граница. Имаше цели семейства, които живеят в чужбина, но имат желание да се върнат в родината си. Имаше и представители на такива, които не са имали възможност да се приберат в Бългрия специално за събитието и бяха изпратили родителите си да проучат възможностите за реализация в България и да съберат информация. С една дума, имаше хора - най-различни и от всякъде, тръгнали от едно и също място – България, извървяли най-различни пътища, за да се завърнат обратно – точно тук и точно сега. В цялата си разнородност и пъстрота обаче, всички те удивително си приличаха по няколко неща.
 
Те знаеха, защо са тук. Те знаеха какво искат и какво търсят. Бяха наясно какво могат да предложат. Знаеха как да представят себе си в най-добрата си светлина. Те имаха самочувствие, с покритие, без да са арогантни или високомерни. Напротив – повечето от тях бяха очарователно непринудени, широко усмихнати и приветливи. Облечени спортно-елегантно, с леко небрежна нотка в стила, без излишните дози поза и напудреност, подобаващи на повечето ни сънародници по такъв тип мероприятия. Изключително комуникативни и открити. И любознателни. Те се бяха подготвили много добре за срещата си с потенциалните работодатели: проучили предварително всички компании, с конкретни въпроси към тези, които ги интересуват. Бяха разпечатали хартиени копия на професионално написаните си автобиоргафии, които даваха селективно само на тези фирми, които наистина успеят да ги заинтригуват. И най-важното – всички тези млади хора присъстваха на кариерния форум с ясното съзнание, че са там, за да направят своя избор, при това своя информиран избор.
Искрено се надявам, че по-голямата част тези българи ще приемат предизвикателството да продължат живота си в България. Надявам се, защото вярвам, че именно те със своето качествено образование, със споделените добри практики от чуждестранните фирми, където са работили и с опита си да се справят сами в трудни ситуации имат какво да дадат на страната ни. Знам, че една не малка част от хората, които инициираха и подкрепяха протестите срещу правителството са именно такива хора, които благодарение на живота си зад граница, са се научили да търсят правата си, имат самочувствието да избират, а не просто се надяват да бъдат избрани и най-вече имат волята и смелостта да отстояват правото си на избор. Защото хора като тях допринасят изключително много за утвърждаване на гражданското ни общество и това е факт.

Аз вярвам, че в България има безкрайно много възможности за тези, които искат, знаят и могат. Също така мога да ви уверя от собствния си опит, че е истинско удовлетворение да работиш в своята родина за своята нация. Така че, момичета и момчета, изберете БГ – защо не?

P.S. Вдъхновяващи интервюта с млади сънародници, посланици на каузата Кариера в БГ.Защо не?” може да прочетете ето тук.

С Дина пътищата ни се пресичат вече за втори път, може би за да се потвърди поверието, че съдбата среща хората винаги два пъти в живота. Явно така е трябвало. Пътят на Дина започва от родния Пловдив, минава през София, стига до Нюрнберг, после завива отново към София (където в рекламните среди е първата ни пресечна точка), преди отново да се слее с чаровните улички на любимия Пловдив. Тук Дина е с...