Общество

Българската следа на наградите "Оскар" започва през 1999 г.

Българската следа на наградите "Оскар" започва през 1999 г.

Снимка: Chris Pizzello-Pool/Getty Images

Наши сънародници, по един или друг начин, са били съпричастни към годишните награди на Американската филмова академия, но само двама са отличени лично. Технологията, която единият от тях разработва със своя екип, прави фурор с революционния филм „Матрицата"... 

И така - ето и българският принос към наградите "Оскар" през годините:

Преди два дни създаденият с участието на Христо Грозев документален филм "Навални" спечели награда "Оскар", а залата аплодира българският разследващ журналист, след думите на режисьора на лентата Даниел Роър: "Ние дължим толкова много на Христо Грозев, нашият български нърд с лаптопа. Христо, ти рискува всичко, за да разкажеш тази история" 

Българската песен „Полегнала е Тодора“ в изпълнение на българския хор "Мистерия на българските гласове" звучи в номинирания тази година в 9 категории за награда „Оскар“ ирландски филм "Баншите от Инишерин“. Той е режисиран от Мартин Макдона, а в главната роля е американският актьор Колин Фарел. Българският каскадьор Тодор Лазаров пък е сред продуцентите на индийския филм „RRR“, спечелил „Оскар“ в категорията за най-добра оригинална песен тази година.

Първата българска актриса, получила номинация за „Оскар“, е Мария Бакалова. На 15 март 2021 г. тя бе номинирана в категорията за най-добра актриса в поддържаща роля за ролята си във филма "Борат 2" на Саша Барън Коен. Тя се конкурира за отличието с Глен Клоуз - за "Елегия Хилбили", Оливия Колман - за "Бащата", Аманда Сайфред - за "Манк" и Юн Ю-джуни - за "Минари", която печели наградата на церемонията на 25 април 2021 г. 

През 2021 г.  филм с българско участие e номиниран за наградите "Oскар". Това е 19-минутният "Дълбоко усещане" ("Feeling Through") от 2019 г.,  който се съревновава за приза да най-добър късометражен игрален филм. Българските лекари проф. д-р Илиян Иванов и д-р Дана Проданова са негови асоциирани продуценти. Сценарист и режисьор е Дъг Роланд, а изпълнителен продуцент - Марли Матлин.

Първият българин, качил се на сцената на „Долби Тиътър“ в Лос Анджелис, е Димитър Маринов. През 2019 г.  „Зелената книга” на режисьора Питър Фарели печели наградата „Оскар“ в категорията за най-добър филм на 91-вата церемония за връчване на наградите „Оскар“. В него актьорът изпълнява второстепенната роля на музиканта Олег. На церемонията на 24 февруари 2019 г.,  при обявяването на наградата заедно с целия екип на филма,  Димитър Маринов се качва на сцената с българското знаме, затъкнато в джоба на костюма му. 

Два филма на Теодор Ушев са участвали за награда „Оскар“.  През 2017 г. късометражният анимационен филм "Сляпата Вайша" по едноименния разказ на писателя Георги Господинов е номиниран за "Оскар". Номинираните 5 филма са подбрани сред 69 претенденти. В тази категория са номинирани и филмите "Време на заем" на  Андрю Коутс, "Крушов сайдер и цигари"  на Робърт Вели и Кара Спелър, "Перла" на Патрик Осбърн и  "Свирчо" на Алън Бариларо и Марк Зондхаймър, който печели „Оскар“ на 26 февруари 2017 г. 

През 2019 г. филмът на Теодор Ушев "Физика на тъгата" е включен в краткия списък за наградите "Оскар". От 92 филма в предварителната селекция са избрани 10, един от които е „Физика на тъгата“ по едноименния роман на Георги Господинов. 

До 2017 година "Консервфилм" на аниматора Златин Радев е единствената българска номинация за "Оскар“ за късометражен филм. Късометражният филм от 1990 г. е носител на повече от 20 награди, а за награда „Оскар“ е номиниран през 1991 г. През 2010 г. български филм достига до полуфинала на наградите „Оскар“ в конкуренция с 65 заглавия от цял свят.  "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на режисьора Стефан Командарев по едноименния роман на Илия Троянов  е сред деветте претендента за номинации за чуждоезичен "Оскар". БНТ е копродуцент на филма. Въпреки че филмът не е включен в окончателния списък от пет номинации, обявен на 2 февруари 2010 г. - голям пробив за българското кино.

Двама българи са били отличавани с „Оскар“ за научни и технически постижения и визуални ефекти.

Вижте на следващата страница...


Първият е Георги Боршуков, експерт по специални ефекти в киното, който през 1997 г. по време на специализацията си в САЩ е поканен да стане част от екипа за визуалните ефекти на филма "В какво се превръщат мечтите". Лентата печели "Оскар" за „най-добри визуални ефекти“ на 21 март 1999 г. Георги Боршуков е един от участниците и в екипа, работил по ефектите за филма „Матрицата“, който на 26 март 2000 г. печели четири награди „Оскар“, като едната е за най-добри визуални ефекти. 

На 2 март 2001 г. и на 7 февруари 2015 г. Георги Боршуков заедно с Ким Либрери и Дан Пипони получават „Оскар“ (сертификат) съответно за техническо постижение за разработване на система за генериране на изображения, позволяващи хореографирано движение на камерата чрез реконструирани с компютърна графика дакери и за технологията Universal capture на компанията "Esc entertainment". Георги Боршуков е участвал и в екипите, работили по визуалните ефекти на филмите „Матрицата: презареждане“, „Матрицата: революции“, „Мисията невъзможна“, „Дълбока синева“ и „Майкъл Джордан на макс“.  

На 11 февруари 2017 г. в Лос Анджелис българинът Владимир Койлазов, тогава главен технически директор и съосновател на софтуерната компания "Chaos Group",  получава плакет с гравирана фигура на статуетката “Оскар” за цялостния си принос в категорията “Научни и инженерни технологии” за оригиналната концепция, дизайн и прилагане на технологията V-Ray, която е използвана в продукции като "Игра на тронове", "Доктор Стрейндж", "Дедпул" и други. Академията присъжда наградата на новатори, чиито "изобретения допринасят значително за качеството на кинопродукциите".