Общество

Българските коледни традиции

Малко тъжно, но в българската традиция децата не получават подаръци, не пишат писма и за тях няма добър дядо, който слиза през комина...

Българските коледни традиции

И за атеисти, и за вярващи Коледните празници са очакван момент. Завръщането у дома, срещата с най-близките, трапезата, топлата атмосфера, смехът, разговорите и, разбира се, подаръците са това, което ни обединява, прави ни по-добри и ни вдъхновява да поставим нови начала. На Рождество денят е винаги светъл, ведър. Дали спазваме всички традиции или не, няма особено значение. Дали озвучаваме сутринта с Виенския концерт или със “станенине, господине”, няма никакво значение, докато сме заедно – това е най-важната традиция. Майките и бабите винаги са се грижили, за да съхраняват основните ни семейни обичаи. Обичаи, които никога няма да умрат, ако ги познаваме и прилагаме тези, които чувстваме близки.[[more]]Докато подготвях тази статия, осъзнах колко богати са традициите ни, колко невъзможно е да се опише нещо толкова голямо в толкова малка форма, трудно е дори да се осмисли колко много отвъд “нечетния брой ястия” се простира българската коледна традиция; колко са се смесили вяра, суеверие и невяра във всеки един момент от нея. В списъка с ритуали за гадания, предзнаменования, знамения практиките от типа “бабини деветини” са така дълбоко слети с вярата, че е почти невъзможно да бъдат отсети и отделени. Точно това сливане обаче прави празниците ни по-различни. Не толкова сковани в религиозна ритуалност, а по-приземени и човешки.

Малко тъжно, но в българската традиция децата не получават подаръци, не пишат писма и за тях няма добър дядо, който слиза през комина, нито вещица, която се скита немила-недрага и носи бонбони. Децата получават лакомства или дребни пари като коледарчета и сурвакарчета. Затова посрещам с облекчение Дядо Коледа като малко неясен и външен персонаж, от който обаче ми се струва, че наистина имаме нужда.

Рождественски пост

Всичко започва с Рождественския (Коледния или Филиповия) пост. Много преди да се съберем на трапезата за Бъдни вечер, християните се подготвят за момента на раждането на Исус чрез пост. Днес много хора възприемат поста по-скоро като разтоварваща диета, което определено има своите здравословни ползи. За християните обаче този период има преди всичко духовно значение. Подготовката за Рождество Христово, моментът на “зануляване” включва преди всичко пречистване на собствените им мисли от агресията, завистта и други разрушителни чувства, които са в природата на човека. Пречистващата духовна сила на поста е позната от древността и съществува във всички големи религии от юдаизма до бахайството. В православието Коледният пост започва на 15 ноември (след Филиповден, 14 ноември) и приключва на 24 декември с Бъдни вечер. През повечето дни на коледния пост се разрешава риба (без първата и последната седмица и сряда и петък в останалите), по-строгите дни не са много и тогава се ядат само храни с растителен произход и олио.

 


Никулден – 6 декември

За свети Никола (още св. Николай Мирликийски Чудотворец) вече писахме тук. Но не споменахме, че в православието св. Никола е преди всичко покровител на моряците, търговците и затворниците. Светецът бил на път за Божи гроб, когато на кораба в бурното море се случила беда. Моряк паднал от мачтата и умрял. Свети Никола с молитви го възкресил и успокоил морските стихии. Неговият живот е бил изпълнен с добрини, чудеса и миротворство. Бил е жива легенда. Освен спасените деца и моряка, той избавял от смърт невинни и дори след смъртта си изцелявал, а от мощите му се стичало благовонно миро. Св. Никола бил погребан в Мира Ликийска (днешна Турция), но венециански моряци откраднали мощите му и през 1087 г. ги пренесли в Бари, където са и до днес. Частици от тези мощи били дарявани от Римокатолическата църква. Такава частица има и в България – в руската църква “Св. Николай” в София.

Славата на светеца и обичта към него е толкова голяма, че Никулден се празнува не само от именниците, а от всички. Това е един от най-големите православни празници. В народите митове, когато Бог поделил света, на св. Никола се паднали моретата, реките и езерата, както и целият подводен свят. На този ден постът разрешава риба и според народната традиция се яде риба с люспи (пълнен шаран) и се украсяват коледните елхи.  

 


Игнажден – 20 декември

На Игнажден (Денят на св. Игнатий Богоносец) започват Коледните празници. Храната на трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и началото на новата година. Във фолклорната ни традиция за Игнажден най-характерен е обичаят “полазване”. Кой и най-вече какъв е “сполазникът” (човекът, който ще прекрачи пръв прага на дома) е живо знамение за това как ще протече следващата година. Ако е добър, то къщата и семейството ги чака добра година. Когато сполазникът влезе в двора, първо посяда на сламата. Така орисва квачките да снасят. После взима пръчка от дръвника и с нея разбърква огнището, като нарича всяка искрица за плодородие. Домакинът му подава сито, в което има пшеница. С него той поръсва къщата и благославя: “Да се роди дето рало ходи, дето ходи и не ходи!” После домакините го даряват с риза, кърпа, чорапи.

Къщата може да бъде посетена обаче първо от домашно животно, не от човек. Това се счита за добро знамение. Първият от стопаните, който влезе в къщата, трябва да носи пръчки, които слага зад вратата. Домакинята замесва тесто за колаци за всеки член на семейството, от което отделя малко и прави кръст, за да гони злото. На този ден нищо не се изнася от къщата, за да не избяга късметът.

 


Бъдни вечер – 24 декември

Това е последният ден на постите, навечерието на Рождество Христово. Вечерта на Бъдни вечер се събира семейството. От гледна точка на християнството няма никакво значение какво точно се яде (стига да е постно – растителна храна с олио) и как точно протича тази вечер. Всичко, което правим, е плод на народния гений, който е направил от тази вечер нещо наистина специално, за мен лично – най-специалната вечер в годината.

Обичаите търпят някои промени в различните ни фолклорни области. Общото обаче винаги е подобно. Семейството, нечетният брой постни ястия, ошафът, обредният неквасен хляб и очакваната с вълнение паричка! Дори починалите са на трапезата тази вечер. Първите парченца от содената питка се оставят за тях, за Господ Иисус Христос и за Света Богородица. Най-възрастният в семейството завърта питката и раздава на всеки парче.

Традицията на бъдника съществува и у нас, както и в цяла Европа. За щастливците с камина огънят от него ще гори цяла нощ. Дървото е дъб или круша, а светлината му символизира раждането на Христос. Най-възрастният във фамилията гадае по него за следващата година. Масата не се раздига. Оставя се до сутринта като символ на очаквания гост.

След вечеря е ред на коледарите. Те излизат навън и пеят коледни песни и така съобщават за раждането на Божия син или Божич (както се нарича обичаят в Западна България).

 


Рождество Христово (Коледа) – 25 декември

На този ден постилите християни отиват сутринта на тържествената Рождественска литургия и, след като са се изповядали през предните дни, приемат Светото причастие.

През март 1916 г. светската власт в България сменя стария Юлиански календар с т. нар. “нов стил” или Григориански календар, като изведнъж прескача 13 дни по-напред. Православната църква обаче не приема заличаването на тези 13 дни и от 25 декември Коледа се измества на 7 януари, както е в много други православни църкви и до днес. Десетилетия по-късно, през 1968 г. след нова промяна в църковния календар в България, т. нар. неподвижни празници, сред които е и Рождество Христово, отново се връщат на старите си дати.

В православната църква празникът добива епични размери. Там литургията по принцип е по-дълга и много различна от тази в католическата, а след нея хората могат да се насочат, запалили свещите си, към река или море, където водата се освещава и взимат от нея за вкъщи. В етиопската православна църква например християните обикалят църквата три пъти.

У дома след Рождественската литургия чака обядът. В България се яде “пернато”, коледната пуйка или кокошка с кисело зеле. Традиционно, както и в Гърция например, и у нас се прави баклава. Някои хора предпочитат на Коледа да сложат сребърна пара в погачата, вместо на Бъдни вечер.

На Коледа децата получават и подаръците си от дядо Коледа.  

 


Богоявление (Йордановден) – 6 януари

В православието този ден се свързва с кръщението на Иисус в река Йордан. Всъщност са обединени два празника – Богоявление и Кръщение Господне. Този и следващият ден (Ивановден) се наричат Водици. Почти цялата символика на двата дни е свързана с водата като пречистваща сила и ново начало. С този ден в народните поверия приключват т. нар. “мръсни дни”, които са между Рождество и Богоявление (денят на кръщението).

В България на Йордановден се случва една от най-забележителните и вълнуващи традиции – надпреварата за ваденето на кръста във водите на близката река или езеро. Местният свещеник хвърля кръста с благословия във водите, а младежи и мъже се спускат в ледените води, за да го извадят. За успелия това означава здраве и щастие. След изваждането на кръста се отслужва тържествена служба, която се нарича Велик водосвет. В храмовете светената вода се обновява на този ден, а вярващите отнасят от нея и вкъщи, за да ги пази от болести и да замесят с нея три хляба – за къщата, за гостите и един, който оставят пред вратата за хората.