ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Бойни кораби

Бойни кораби
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ
Варна е град на хора, за които свободата е повече от чувство. Нормално - градът има за граница морската шир. Да дишаш и да вървиш по улиците, в които усещането за безкрай попива по теб, те кара да вдигаш гордо глава и може би леко да набръчкаш чело в знак „няма да се дам лесно”. Никой край морето не се дава лесно. Пространствените ориентири и светогледът е различен за хората тук.  Не са притиснати от всички страни – имат врата, която символизира надежда, отворен път…

Вървя из града от Централна гара по булевард „Приморски“ към Фестивалния център. Отново съм пред застиналите бойни кораби. Ей така в градинката до булеварда. С тях не се свиква и не ги подминаваш. Винаги леко забавяш крачка и се наслаждаваш на величествените им осанки. Дори и за момиче чувството, което предизвикват корабите, акостирали край Варна, превърнати вече в реликва, е смесица между гордост, достолепие, дори преклонение. Това са наши бойни кораби.          

До тях е Военният музей – точно толкова оскъден в съществуването си като някое старче-ветеран. Но и толкова значим. За варненци. И за всички нас, вълнуващи се от историята, възхищаващите се на тези морски чудовища. За нас, съвременниците на мира.

Гледахте ли „Бойни кораби” с Риана, Лиам Нийсън, нашумелият Тейлър Кич? Типичният за Холивуд напрегнат екшън. Даже спасиха света от извънземни кораби като в края на филма се допитаха до флотски ветерани, врели и кипели по мисии и задачи. Предпочитам подобни филми за отмора. Но ако тръгнем да анализираме, стигаме до това, че докато съществува нашия свят и човекът свиква с мира и го подминава – винаги ще има пропукване във времето, връзките, волята.

 На 21 ноември 1912 г. българският военен кораб „Дръзки“ успява да торпилира турският военен крайцер „Хамиде“. Така ние защитаваме морската си граница през Балканската война, в която Османската империя е изтласкана от полуострова до Мраморно море от съюзниците България, Гърция, Сърбия и Черна гора. Сега отново се допитваме до ветераните – старите бойни машини, които носят белези на възход и падения. Мирът е най-ценното, струващо живота на хиляди.

За мирното настояще можем да добавим, че за нас важи и друго с пълна сила, а именно думите на учителя на Марк Аврелий: „Към свободата води само един път: презрение към онова, което не зависи от нас”. За да не се презираме - нека осъзнаем, че зависи от нас.