Общество

Борете се за правото на аборт!

Наглостта, с която заплашваха и продължават да заплашват "кресливите майки", болните деца, малцинствата, гетата, хората с различна сексуалност, и днес – нашите утроби – не е случайна.

Довчера немислимото се случи.

Едни хора в едни вестници започнаха откровена кампания за забрана на абортите. Да, през 2019 година. Да, в България. Да, в Европа. След години на борба за правата си, жените в нашата страна има защо да се страхуват. Сега, освен за живота си, който 28 от нас загубиха през миналата година вследствие на домашно или полово основано насилие, от днес трябва да почнем да се тревожим и за правото си да решаваме сами дали да износим и родим дете.

"Абортът си е убийство и не може да бъде право на жената да се разпорежда с утробата си, защото тя не е нейна."

"Не е унизително за жената да бъде майка. Напротив, това е най-голяма чест. Няма нищо по-благородно за една жена от това да бъде майка на синовете и дъщерите на народа.“

Кое от двете твърдения ви се вижда по-страшно и по-недопустимо? Първото? То е направено на 11 февруари 2019 година, от главния редактор на български всекидневник.

Второто е направено през 1935 г.  пред Frauenshaft – женската конвенция на Националсоциалистическата партия. От Адолф Хитлер.*

Когато преди няколко месеца, в разгара на кампанията срещу Истанбулската конвенция, една активистка от неправителствения сектор ми каза, че следващата тема, след битката срещу джендърите, ще е правото ни на аборт, аз не й повярвах. Днес темата се повдига ей така, без свян и без никакво притеснение. След като едва извоювахме право на защита от домашно насилие, след като Българската православна църква призова физическите наказания на децата ни да останат неприкосновени, днес започваме деня си със скандалното твърдение, че утробите ни не са наши. Какво следва утре? Правото ни на гласуване? Правото ни на достойно заплащане?

За мен няма никакво съмнение, че атаката срещу постиженията на съвременната цивилизация, правата на жената и детето в частност, е повсеместна и изключително добре организирана. В нея са се съюзили крайни религиозни кръгове от САЩ, Руската и, пардон, Българската православна църква, крайнодесни политически кръгове из цял свят. През миналата година битка се водеше от полякините, които за един ден наводниха площадите в защита на ограниченото им и без това право на аборт. Днес ограничаването на човешките права се повдига ежедневно от администрацията на Тръмп в Америка.

Нашата битка за приемането на Истанбулската конвенция я загубихме. Но важното е да не се отказваме, защото както казва Надежда Дерменджиева, председател на Българския фонд за жените: "Пасивността на обществото, когато става дума за човешки права, струва много скъпо на всички ни. Трябва да убедим хората, че си струва да се борят за всяко нещо, в което вярват, да отстояват правата си, да натискат политиците и институциите да си свършат работата."

Защото, ако не се борим днес, утре ще е късно. Те са тук и няма да се откажат. Наглостта, с която заплашваха и продължават да заплашват "кресливите майки", болните деца, малцинствата, гетата, хората с различна сексуалност, и днес – нашите утроби – не е случайна. Затова, моля ви, не започвайте спор дали абортът е морален, защото те в този глупав спор искат да ни вкарат, а се борете за правото на аборт.

Той е мерило за общество, в което имаш правото на достоен живот, на равно с мъжете заплащане, на лично достойнство, на защита от посегателства, на нормалност. Общество, в което да искаш да раждаш и отглеждаш деца.

* Adolf Hitler, in Das deutsche Landfrauenbuch, ed. Anne Marie Koeppen (Berlin: Reichsnährstand Verlag, 1937).