Общество

Цената на един заложник

Откупът за един „бял“ може да надмине 5 милиона евро. Разбира се, критерият „бял“ не е толкова свързан с цвета на кожата на един или друг заложник, а по-скоро с неговите националност и работодател. Това вече са сериозни показатели за сумата, за която терористите могат да претендират. Нищо, че западните правителства твърдят, че не плащат на терористи. Франция - в това число.

Цената на един заложник

Откупът за един „бял“ може да надмине 5 милиона евро. Разбира се, критерият „бял“ не е толкова свързан с цвета на кожата на един или друг заложник, а по-скоро с неговите националност и работодател. Това вече са сериозни показатели за сумата, за която терористите могат да претендират. Нищо, че западните правителства твърдят, че не плащат на терористи. Франция - в това число.

В края на октомври четирима френски заложници бяха освободени след три години ад из необятната пустиня Сахел, простираща се по територята на Нигер и севераната част на Мали. Неофициално – освобождаването им струва 25 милиона евро. Също толкова неофициално – това не са пари на държавата Франция, платени са от една от най-големите френски компании, която е и работодател на четиримата преди отвличането им.

Подобни „сделки“ често са следвани от незабавно отвличане на други западни граждани. Но е инцидент новите заложници да бъдат екзекутирани. Защо?! Заложникът има цена, само докато е жив…

Две седмици след екзекуцията в Мали на Жислен Дюпон и Клод Верлон, репортери на Радио Франс Ентернасионал, вече има сериозна версия за развоя на събитията през последния час от живота им, за нелепото стечение на обстоятелства между момента на отвличането и убийството им. Те не са имали никакъв шанс да оцелеят. Моят приятел Клод не имал никакъв шанс да оцелее. Той е вторият, когото губя за последните две години. И той също по време на репортаж, докато ни информира за случващото се в един от най-опасните райони в света.

Сигурно никога няма да разберем докъде точно е стигнало разследването на Жислен и Клод точно преди отвличането им и каква е връзката между двете. Нито каква е връзката между различните враждуващи движения на туареги, някои от които - крайно екстремистки настроени. И как бунтовниците решават дали да принадлежат към тези неконтролируеми от официаланата власт групи или по-скоро да заложат на откровено терористични организации като AQMI – клонът на Ал Кайда в ислямската част на Магреба? А то е просто – където има повече пари. Едните са просто бандити, които биха изтъргували заложниците.  Вторите са изключително опасни, с много сериозна подготовка в тренировъчни лагери на Ал Кайда и не се колебаят да извършват атентати или да шантажират западни страни, много често -  Франция. Обикновено първите продават заложниците на вторите и се оттеглят от аферата. Някои от обикновените бандити често минават към терористите от AQMI. Точто такъв е случаят с извършителя на отвличането на Жислен и Клод, познат на френските разузнавателни служби от три години.

И обикновените бандити, и терористите, сигурно са се поздравили с множеството неверни информации, които излязоха в медиите след убийството на репортерите на Радио Франс Ентернасионал.  Колкото повече ужас всява анархията в конфликтни зони, толкова по-малко репортери ще се изпращат там. Или изобщо няма да се изпращат. И това решава не малко проблеми на терористичните организации. Няма разследващи репортери на терен и свидетели  на неуправляемия хаос - значи няма престъпления, няма корупция, няма трафик на оръжие, няма терористични организации, няма отвличания, няма убийства. Така взимането на заложници ще стане още по-банален акт и ще се искат още по-космически суми за откупи. [[quote:0]]А потенциални жертви не липсват: няколко световни компании работят в пустинята Сахел - район, който ражда, внася и изключително успешно отглежда терористи. Френската военна интервенция в началото на годината не променя особено потенциалната заплаха. Осем френски заложници има в момента по света. Половината са заложници на джихадисти някъде в Сахел. Останалите четирима са в Сирия. Професията им? Журналисти. Отвлечени, докато вършат работата си на репортери – да информират. Като Клод.

Цената е ужасяваща – загубих приятел. Да, той е поредната жертва на тероризма. Но за мен Клод е и поредният, който дръзна да му се противопостави. Като всички останали репортери в конфликтни зони, които  защитават правото ни на информация.

 

Десислава Минчева-Раул е Директор „Комуникации“ във френската организация Ensemble contre la peine de mort (Заедно против смъртното наказание - www.abolition.fr). Била е Директор „Комуникации“ на Европейския конгрес на жертвите от тероризма (Париж, 2009), на IV Световен конгрес против смъртното наказание (Женева, 2010), на VII Световен конгрес на жертвите от тероризъм (Париж, 2011), на I Регионален конгрес против смъртното наказание в Арабския свят (Рабат, 2012) и на IV Световен конгрес против смъртното наказание (Мадрид, 2013. Бивш главен редактор на RFI България.