ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Частното училище през очите на една майка

Частното училище през очите на една майка

Посрещам всяка учебна година със смесени чувства. Освен вълнение изпитвам и страх. Страх от това, че синът ми отново влиза в една система, която е изключително консервативна, а именно тя трябва да е най-прогресивната. Страх от това, че тази система може да съсипе естествената му жажда за знания. Страх, че от едно будно, весело и любопитно дете той може да се превърне в "прилежен" ученик, който не мисли, а повтаря наученото. Страх, че ще се сблъскам, отново в моя живот, с ограничени схващания, стари парадигми, закостенели разбирания и че естественият ми порив към отхвърляне на тази система неусетно ще се прехвърли върху детето ми и ще създаде у него вътрешен конфликт.

Образователната система в България е една от най-нереформираните. 28 години половинчати реформи, хаотични движения и вътрешна съпротива към всякакъв тип промени. На всеки опит за преосмисляне на ценностите тази система отговаря с възрожденски постулати, които, при цялото ми уважение, също подлежат на преосмисляне – XXI век сме! Убедена съм, че българското образование плаче за визионери, а не за бюрократи, но за момента битката е загубена, поне от моя гледна точка и поне досега. 

И ако преди ние с детето ми живеехме в постояннен стрес, че не можем да отговорим на системата, сега имам чувството, че системата е тук заради нас, заради тях – децата.
От тази учебна година синът ми е ученик в едно частно езиково училище, "Увекинд". което, между другото, празнува своите първи 20 години. Всяка промяна е свързана със стрес и напрежение, а смяната на училище е по-страшна и от смяна на работата. Слава богу, основно за родителя. Децата, при все цялото мрънкане и недоволство, успяват да се адаптират. Аз бях дала на моето дете време до Коледа да свикне с новата среда. На себе си бях дала време до лятната ваканция.

Месец и половина по-късно се оказа, че и двамата сме вече част от новата среда и че това е станало почти неусетно за нас. Е, аз, като една нормално невротизирана майка, похабих малко повече нерви от необходимото, особено при констатацията, че детето ми не умее да пише толкова бързо и разбираемо, за красиво не говорим, колкото останалите деца от трети клас.

Впечатлих се основно от няколко неща, които изобщо не бяха на дневен ред в предишното му училище и които, макар и на пръв поглед малки, определят цялостното усещане.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...