ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Covid-19 - излишна паника или неглижиране на проблема?

Covid-19 - излишна паника или неглижиране на проблема?

Истината е, че когато нямаме медицинско образование, няма как да разполагаме със собствено експертно мнение и да не сме податливи на различни внушения. Затова и често сме склонни да се лутаме между двете крайности – Covid-19 е изключително опасен и смъртоносен и трябва да предприемем всички мерки, за да не се заразим, включително да обливаме себе си и децата си с дезинфектанти, да носим маски и шлемове навсякъде, да излизаме сред хора, само когато това е наистина необходимо, и да тичаме при личния лекар при всяка малка температура и кашлица. Или - няма такова нещо, какво като има някой и друг смъртен случай? Разбира се, че болните се повишават, защото тестираните са много повече. Освен това ни трябва "стаден имунитет", ще си живеем живота.

Неоспорим факт е, че в България няма масово болни, но друга истина е, че това е и добре дошло за здравната ни система, която едва ли би издържала на това, през което минаха страни като Испания, Италия и Франция. Затова и ние, родителите на деца в детските градини и училищата, сравнително спокойно и с вяра в бъдещето стартирахме тази учебната година. Някои от нас посрещнаха "новината" с разбиране (макар и със свито сърце), че децата ще носят маски по коридорите на училищата, че няма да се смесват учениците от различни класове, че допълнителните активности ще бъдат спрени. Други излязоха да протестират срещу предпазните средства, като според тях те дори са вредни за децата. И докато няма достоверни проучвания за вредата на маските, според препоръките на Европейския център за контрол на заболяванията носенето на маски е един от начините за ограничаване на разпространението на заразата. Но не трябва да неглижираме факта, че обикновено децата не сменят маските редовно, те се въргалят в чантата или в джобовете на дрехите, дори се разменят с тези на съучениците, което е всичко друго, но не и здравословно. Затова мога по-скоро да се съглася, че е разумно децата да се чувстват неограничавани в училище, а не да носят до обед маски, а следобед да отиват на тумби в мола. Именно тук идва ролята на родителите, които да позволяват на децата да се събират в контролирана среда, по възможност навън. Знаете, че времето и капризите му не трябва да бъдат основание за това да държим децата като затворници. 

Ясно е, че трябва да се адаптираме към "новата реалност" с минимални щети за психичното и физическо здраве. Ето защо няма как да не споменем и ужаса на всеки родител, когато детето се оплаче, че го боли гърло или се закашля. Да не говорим за температура... Това означава едно – детето остава вкъщи, но дори и да отсъства само един ден, то трябва да се сдобие с медицинска бележка от личния лекар. Който и досега няма право да назначи PCR тест,  а освен това и не разполага със защитни дрехи, които да го предпазят от хипотетично болния ученик. Въпреки че има нови механизми, които съвсем скоро ще дават повече права на общопрактикуващите лекари, остава въпросът дали те имат достатъчно клиничен опит да разпознаят симптомите на Covid-19 и дали е разумно предполагаеми болни хора да се намират в чакалните на кварталните поликлиники. Все пак е ясно какъв е основният им контингент – най-рисковите възрастова група на пенсионерите.

Да не говорим за липсата на опит при служителите в учебните заведения. Например, при родител с позитивна проба и ученик с негативна такава, цял един клас минава в дистанционна форма на обучение за един месец, макар че тази "презастраховка" няма разумно медицинско обяснение. И въпреки уверенията на държавни експерти и служители в министерства, че има много ясно разписан протокол за действие при болни или контактни ученици, все още няма обща схема за действие при аналогични случаи в две учебни заведения. Но едва ли можем да виним педагозите или родителите, които се притесняват. Все пак мненията за Covid-19 са толкова полярни, че ние, обикновените хора, няма как да знаем коя реакция е прекалена, и коя навременна. 

И докато за студенти и преподавателите им дистанционната форма на обучение е улеснение, тя е истинско наказание на родителите на по-малките ученици. Така че, каквото и да става, трябва да стискаме зъби, да сменяме маските редовно и да се надяваме, че тази учебна година ще ни се размине и ще избутаме положението до лятото. Защото до Коледа някак не ни урежда. 

 

Ангел Кунчев: Протестите и училищата не са основните разпространители на Covid-19

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...