Общество

Д-р Таня Андреева: Българските деца са затлъстели и нямат здравна култура

Проблемите на България не са един и два, а в поредицата от избори голяма част от тях буксуват на едно място. Детското здраве обаче винаги е било в центъра на обществените обсъждания и един от параметрите, по които се мери за развитието на обществото.

Д-р Таня Андреева е кандидат депутат от листите на Демократична България и част от коалицията  ПП-ДБ. Тя е лекар, специалист по педиатрия и детска ревматология. Работи като консултант към детското отделение на УСБАЛ по ортопедия “Проф. Бойчо Бойчев”, работила е и като педиатър към групова практика. Има опит като лекар доброволец към център, подпомагащ деца и семейства от малцинствени групи в две университетски болници. Д-р Андреева беше народен представител в 46-ото Народно събрание от гражданската квота на “Демократична България”, а през 2022 г. беше съветник на здравния министър проф. Асена Сербезова. 

От 2017 г. д-р Андреева е един от ключовите активисти за изграждане на Национална детска болница.  Носител е на наградата „Златна ябълка – Герой на децата – 2018“ на НМД за принос към благосъстоянието на децата, както и заедно с инициативата “За истинска детска болница” на подгласна награда „Човек на годината 2020“ за принос към правата на човека и правозащитността. Д-р Таня е родена в гр. Чирпан. Завършва средното и висшето си образование в София, където живее и днес. 

Д-р Андреева, един от големите проблеми на България от последните години са влошаващите се параметри на детското здраве. Здрави ли са българските деца?

Българските деца са на едно от първите места по затлъстяване на 12-13 годишна възраст, те са на едно от първите места тютюнопушене в ранна възраст, на едно от първите места по консумация на газирани напитки, на едно от първите места по консумация на психотропни вещества и лека дрога. За съжаление българските деца не получават нужното здравно образование, а и много от родителите нямат нужните познания как да водят здравословен живот. Те не знаят как да живеят, без да се стига до затлъстяване, до усложненията от пушене и употреба на наркотични вещества. Нямаме култура на профилактика. Нито медиите работят в тази посока, нито е залегнало достатъчно в българските училища. Това са дълги процеси, върху които трябва да работим в няколко посоки.

Рекламите за хазарт се въртят непрекъснато в най-гледаното време и децата ги възприемат без да знаят рисковете, които крият. Изкушенията са напълно достъпни за всички и, ако нямаме здравното съзнание да обясним на малките какви са последствията от една или друга злоупотреба, ако не им даваме личен пример защо е важно да спортуват и да се хранят здравословно, това става проблем на цялото общество. Тръгва от нашето здравно образование и на нас като родители, които не сме имали в училище достатъчно добро ограмотяване. И до днес липсват стандарти за ранно детско развитие. Ние много се разминаваме със стандартите на СЗО по измерване на тегло и ръст.

При национално проучване на факторите на риска за здравето сред българското население за 2020 г. по стандарти на СЗО

32 % от децата между 5 и 19 г. са с наднормено тегло. При момчетата на възраст 10-13 г. - дори 48,7%. А по данните на личните лекари затлъстелите деца са само 2,49 %.

Имаме много голямо разминаване дори по статистиките, защото не събираме правилно данните, нямаме регистри, нямаме единна система, през която сестрата например в училище, да има достъп до здравното досие на детето и да направи допълнителна профилактика в спокойна обстановка. Като да измери ръст и тегло, кръвно налягане, да оцени физическа дееспособност – неща, които преди да се правели, а сега вече не. Училищното здравеопазване е на доизживяване и медицинските сестри в училищата не правят профилактика и промоция на здраве, а са оставили тези задължения изцяло в ръцете на личните лекари. Те от своя страна са претоварени и са оставили всичко на родителите, които не са здравно ограмотени и също са претоварени. Този омагьосан кръг води то тази детска картина днес.

Продължава на следващата страница...


Вие като педиатър сте в кухнята на другия голям проблем – недостигът на педиатри в цялата страна и това е проблем от поне 10 години. Какво може да се направи към този момент? 

Повече от 60 % от личните лекари са в предпенсионна възраст и в следващите 10 години ще излязат от системата. Едва 6 % от личните лекари са на възраст под 45 години.

Тези цифри са плашещи и ще създадат големите проблеми в бъдеще. За българските деца в основата на профилактичната дейност са общопрактикуващите лекари. Броят на работещите педиатри по НЗОК е намалял с 13 % за една година. Заради бюрократични спънки специалистите педиатри не преглеждат много деца по програма детско здравеопазване, една от тях е невъзможността да правят ваксини на децата, които се правят само от общопрактикуващите лекари.

В целия си професионален път се занимавам само с деца – вече 18 години от студентка насам и смея да твърдя, че педиатрията е огромна специалност. А сега се преподава само за 9 седмици по време на обучението на общопрактикуващите лекари, при тяхната специализация. Това е крайно недостатъчно. От друга страна възрастовата крива при педиатрите в Българи не изглежда толкова страшна засега – 28 % от педиатрите са на възраст под 45-годишна възраст.

Има повече млади педиатри, но млади лични лекари са крайно недостатъчни, а и голяма част от тях не искат да работят с деца.

Електронното управление много би улеснило голяма част от проблемите в здравеопазването - от чакането на опашка за извинителна бележка за децата, за рецепта или направление до елиминирането на кражбите. Докъде стигна проектът, стартиран от бившия министър Божидар Божанков?

В правителството на Кирил Петков направихме план до края на 2022 г. да сме напълно готови с електронното здравеопазване. Служебното правителство даде няколко стъпки назад и задържа процеса, но той все пак върви. Въпреки забавянето, има възможност за издаване на електронна рецепта и електронни направления, здравните досиета се попълват. Има и възможност за издаване на рецепта през приложение от всяка точка на страната, без лекарят да е обвързан да бъде в лекарския си кабинет. Дигитализацията в здравеопазването е основен ключ за осветляване на системата, за да може всички процеси да стават прозрачно и да се елиминират злоупотребите. Най-лесно се правят машинации, когато всичко е в папки по болниците. С електронното здравеопазване всеки ще има контрол къде отиват неговите пари за здраве. В момента хората не знаят какви злоупотреби се случват с техните здравни вноски.

Дори да има функциониращи електронни здравни услуги, колко от лекарите имат техническата грамотност да ги извършват? Те и без това са затрупани от бюрократична работа, вместо да обслужват пациенти и затова се усеща силната нужда от млади лекари, които обаче системата произвежда за износ?

По данни на Младежката асоциация към Столична лекарска колегия по данни от 2021 г. 40 % от младите лекари обмислят да работят в чужбина. 88 % от специализантите получават под средната работна заплата за страната,

52 % от младите лекари работят при брутно възнаграждение под 1000 лв.

6 % от специализиращите лекари не получават никакво възнаграждение, някои дори да принудени да си плащат сами осигуровките, за да могат да работят в България. Завършилите лекари нямат много възможности за работа, ако не започнат специализация. Тя е следдипломна квалификация и продължава поне 4 години след 6 години усилено учене на медицина.

Сегашната наредба за специализация дава вратички на болниците да

използват младите лекари като безплатни роби, за да получат специализация.

В болниците нашите студенти по медицина работят на практика като медицински сестри, но са назначени на длъжност болногледачи при унизително заплащане и така попълват дупките в системата, за да не личи толкова явно тежкия недостиг на медицински сестри.


50 % от специализиращите лекари работят в условия на свръхнатоварване на между 180 до 240 часа месечно. 60 % заявяват, че работят на повече от едно работно място, дори на 3 и 4 места. Заплащането за млади лекари е между 10 и 16 пъти по-ниско от колкото за техните връстници в Западна Европа. Това не е най-големият проблем на младите лекари у нас. Повече от половината завършили медицина не могат да започнат специализация заради липсата на места в болниците и това спира развитието им.

52 % от младите лекари чакат за специализация. Трудностите в кариерното развитие, както и ниското заплащане са причина много от тях заминават в чужбина.

Някой започват да “доброволстват”и работят без заплащане с месеци, дори години,

само за да чакат някой шеф на отделение и/или болничен директор да им, отпусне място за специализация. Аз лично доброволствах 8 месеца и пак не дочаках заветното място. Лекарят специализант не фигурира никъде в системата на Здравната каса, макар да пише голяма част от медицинската документация, , да определя терапии, да преглежда пациенти. Никъде длъжността лекар-специализант не е включена към изискванията на НЗОК.

Това трябва да мине през обществено обсъждане и специализантите да могат да работят под надзора на лекари със специалност и могат да подписват документация при ясни задължения и отговорности , особено в малките населени места има много нужда от това. Има много неща, които може да се променят така, че младите лекари да спрат да бъдат евтината работна работа на българското здравеопазване, защото до голяма степен то се крепи на младите лекари, които запълват дупките в системата.

Когато бях съветник към Здравното министерство, се постави началото за тази промяна за минимална заплата за лекар без специалност – 2000 лв, минимална заплата за медицинска сестра – 1500 лв. Но кога това ще влезе в сила във всички лечебни заведения в страната, зависи от приемането на новия бюджет на НЗОК, който служебното правителство така и не внесе.

Продължава на следващата страница...


Докъде стигна проектът за Националната детска болница?

Това е много дълга тема, за която се говори още от 80-те години на миналия век. Правителството на Борисов дойде с големи обещания, но предложения от тях изоставен строеж в Медицинска академия никога не можеше да бъде довършен, защото е обследван още 2012 г. и е обявен за събаряне още тогава. Още при обявяването на това решения заявихме, че няма нито конструктивен, нито архитектурен, нито административен начин това да бъде Националната детска болница. Предложението за болница „Лозенец“ щеше да бъде компромисно решение, защото тя не е проектирана да изпълнява функцията на Национална детска болница. За щастие се взе решение Детската болница да бъде изградена от нулата на нов терен, съобразено с всички международни изисквания.

Когато бях съветник в правителството на Кирил Петков и здравния министър проф. Сербезова, започнахме изготвянето на анализ на нуждите. Той е много необходим, за да се знае колко деца ще се лекуват, какви отделения ще има, какъв ще бъде персоналът, с какви специалисти разполагаме в момента и колко още трябва да обучим докато се строи болницата, как сега съществуващите клиники да бъдат преструктурирани, за да се влеят в Националната детска болница и още редица важни детайли, без които е невъзможно да се направи заданието за бъдещата болница. Това изисква внимателно планиране до най-малкия детайл, за да може в тази болница да има всичко необходимо, за качествена комплексна грижа за децата пациенти, така че родителите да са спокойни при оптимизиране на разходите.

Започнахме този анализ и проучването на 5 държавни терена за изграждането на Национална детска болница. За съжаление финален вариант на този анализ служебното правителство така и не е представил.

Беше избран терен, без да е ясно на какви критерии отговаря той. Бях консултант по Националната стратегия за детско и юношеско здравеопазване и тя трябваше да е готова 2021 г. От тогава нямаме яснота какво се случва. Националната детска болница трябва да бъде част от тази стратегия и на върха на пирамидалната структура на болничното ни педиатрично здравеопазване. Ние нямаме още план педиатрична грижа, а тя е огледало за качеството на цялото здравеопазване в държавата.

Имаме цели области, в които детското здравеопазване е равно на това в Африканските държави,

но имаме и София, в която здравеопазването е европейско. Тези огромни териториални различия са недопустими. Това говори за недостиг на качествена грижа и сегрегирани райони, където хората нямат достъп до здравеопазване. Затова е нужна добра стратегия.

Частният сектор в здравеопазването е друга болна тема. От една страна лекари не достигат, но битува вярването, че пациентът в частния кабинет е по-добре обслужен. Това справедливо ли е?

Подкрепям всяка форма на конкуренция. Както във всяка друга европейска държава, при липса на часове с направление по Здравна каса, пациентът избира да отиде в частен кабинет. Длъжни сме да осигурим достатъчно качество, особено за децата, достъпно във всички райони на страната, което да е безплатно. Не бива да се случва поради липса на специалисти младите семейства да бъдат принудени да ходят на частен преглед. До известна степен може да говорим, че в частния кабинет пациентът е по-добре обслужен, защото лекарят сам определя цената на прегледа и сам да определи колко време да отделя на своите пациенти. Това е голям недостиг на системата – заплащането на труда на лекаря за брой преминали пациенти, а не на услуга, базирана на качество. Ако обърнем стимулите да има повече качество за услугата, тогава ще имаме по-доволни пациенти и по-здрава нация. И частните, и Държавните болници трябва да работят при еднакви правила, когато използват обществения ресурс на НЗОК. Сега не е съвсем така.

Може би най-сериозният проблем за бъдещето на България е сериозната демографска криза и застаряващото население. Какви са стъпките, които Демократична България предприема по този проблем?

Решението е дълъг процес, в основата на който са множество политики, за да поставим българското семейство в центъра така че да има повече услуги, които да подкрепят младите семейства; да се развиват пълноценно и да отглеждат спокойно своите деца тук. За да имаме положителна демографска тенденция трябват доста фактори: сигурност, справедливост, която да се обезпечи със съдебната реформа, дигитални услуги с електронно правителство, достатъчно детски градини, ранна детска грижа и ние от Коалиция “Продължаваме промяната - Демократична България" работим в тази посока. Когато един млад човек може да се реализира в България и да прави бизнес, ще се почувства спокоен да роди децата си тук.

Има съществено неравномерно развитие на големите градски зони и малките населени места, които са привлекателни за младите, но страдат от липса на нормални условия за живот. Как обръщате внимание за тези неравности?

Много млади семейства избират да живеят в малки населени места, да си купят по-голяма къща, да отглеждат децата си в екологично чиста среда, но се сблъскват с липсата на инфраструктура, на междуградски транспорт, липса на здравна грижа. За младите семейства са нужни и повече данъчни облекчения, които да стимулират работещите млади, нужна е и политика на насърчаване на родителите, дори да не могат да имат дете, да получат подкрепа в репродуктивните си проблеми от страна на държавата. Нужна е цялостна стратегия за ранно детско развитие и грижа в най-ранна детска възраст.

Предлагаме формулата за борбата с демографската криза и тя е: добро образование, добро здравеопазване, добра финансова обезпеченост и живот без престъпност.

Към това се стремим, за да се намали линията на емиграция на младите хора. Това, което правителството на Кирил Петков направи само за няколко месеца, беше една много простичка стъпка като например майчинството да се прехвърля на бабите и дядовците в семейството, за да се върнат майките на работните си места. Създаването на условия за гледане на децата от яслите или от родителски кооперативи, които да се финансират от държавата, ще създаде условия за младите семейства от средната класа и те ще се чувстват по-спокойни. Освен облекчения, на младите може да се помогне с кредити на преференциални условия, както и гарантирани места в яслите и детските градини.

По коефициент на раждаемост България не е по-зле от Западна Европа. Процентът на раждаемост е 1,56 живородени деца на една българка. В Европа този коефициент е 1,50. Т.е. българките раждат повече.

Проблемът у нас се нарича емиграция – хора, които не искат да отглеждат тук децата си.