ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Да изхвърлим ли и Барбра Стрейзънд при Майкъл Джексън?

Да изхвърлим ли и Барбра Стрейзънд при Майкъл Джексън?

В тези времена всеки има мнение по всеки въпрос и по всяко време. В повечето случаи мненията са свободна реакция, а социалните мрежи зареждат всеки проблем с почти непоносима емоционална тежест. И всеки страшно много се ядосва, когато другите хора имат погрешното мнение. Интернет усилва този процес като огромна клада, в която всеки може да добави нещо към огъня. А напоследък нищо не е толкова горещо, колкото филма „Напускайки Невърленд“ на HBO, в който двама обвинители на покойния Майкъл Джексън разказаха историята на тяхното детство, случило се в сюрреалистичния живот и в спалнята на звездата.

Медиите, включително и у нас, се занимават постоянно с глупави въпроси като: „Какво да правим сега с Майкъл Джексън? и „Трябва ли да отделим твореца от човека?“. Всички ние, зрителите, бяхме с лекота поставени в позицията на съдебни заседатели в процес, в който присъства само обвинението. Запитан защо не дава думата на близките на Майкъл Джексън, режисьорът Дан Рийд каза, че всъщност това не е филм за него, а за двете му жертви и тяхната история. Да, филмът е покъртителен разказ и целта му е не хората да си съставят мнение, а да дадат емоционална реакция. И те точно това направиха. Философските драми продължават вече седмици наред и не знам кого са довели до някакво категорично мнение (или пък са променили нечие мнение). А днес и това на Барбра Стрейзънд, която добавя още един нюанс емоционален хаос.

Тя „абсолютно вярва“ на обвинителите Робсън и Сейфчук. Но си задава въпроса и дали това, че са били обект на сексуалната злоупотреба от певеца, е навредило „чак толкова“ на техния живот.

Това умосъждение е споделено от 76-годишната Барбра в интервю за Times (където говори и за онзи случай, когато си клонира кучето), една объркана смесица от рeакция на симпатия и размисли за „Напускайки Невърленд“, която приключва с едно оптимистично „Миналото е минало, нали?“. Но да мина към най-тежката част:

„Можеш да кажеш „насилван“, но тези деца, както ги чухме да казват (порасналите Робсън и Сейфчук), те са били поласкани да бъдат там. И двамата са се оженили и имат деца, така че случилото се не ги е убило“.

Да, не ги е убило и е факт, че и двамата споделяха многократно колко много обичат Майкъл, а също така и какви материални ползи са имали от богатството на този изключително успял човек, който ги е ласкаел с внимание и подаръци, част от дългия процес на манипулиране към сексуално блудство. За това Барбра също има свое мнение: „Неговите сексуални нужди са били негови сексуални нужди, предизвикани от каквото и детство да е имал и каквото и ДНК да е имал“. Господи!

В интервюто Стрейзънд е по-скоро прощаваща намеренията на Майкъл Джексън да използва положението си, за да се възползва сексуално от Робсън и Сейфчук и казва: „Това е комбинация от чувства. Чувствам се зле за децата. Чувствам се зле и за него. Обвинявам, предполагам, родителите, които са позволили на децата да спят с него“.

Реакциите към изказването й заваляха като пролетен дъжд. Барбра показва доза съчувствие към човек, който е имал власт и напълно вярва, че е използвал тази власт, за да блудства с деца. Как ще се справи Барбра с цялата каша, ще видим.

Но за мен две неща са ясни – светът вече не ти позволява просто да си объркан, да не можеш да прецениш, да не вземеш категорична страна мигновено. С или без информация. „Съдебните заседатели“ взимат решение не след изложени факти, а след "разказана история". И тепърва ще ни поставят в такава позиция. Само се замислете – една от най-старите демокрации се плъзна по пързалката на една добре разказана история и ще си направи сепуко след няколко дни.

И знаете ли какво? Аз го гледах този филм. Той не е нито за Майкъл Джексън, нито за жертвите на педофили по света. Той е експеримент с нас – като „Биг Брадър“. Някой там наблюдава много внимателно как реагираме и колко бързо сме готови да хвърляме подпалки в кладата. А сега в нея ще гори и Барбра Стрейзънд, ще видите.

21 реалности, които дължим на феминизма, не на комунизма

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.