Общество

Да изхвърлим ли и Барбра Стрейзънд при Майкъл Джексън?

В тези времена всеки има мнение по всеки въпрос и по всяко време.

Да изхвърлим ли и Барбра Стрейзънд при Майкъл Джексън?

В тези времена всеки има мнение по всеки въпрос и по всяко време. В повечето случаи мненията са свободна реакция, а социалните мрежи зареждат всеки проблем с почти непоносима емоционална тежест. И всеки страшно много се ядосва, когато другите хора имат погрешното мнение. Интернет усилва този процес като огромна клада, в която всеки може да добави нещо към огъня. А напоследък нищо не е толкова горещо, колкото филма „Напускайки Невърленд“ на HBO, в който двама обвинители на покойния Майкъл Джексън разказаха историята на тяхното детство, случило се в сюрреалистичния живот и в спалнята на звездата.

Медиите, включително и у нас, се занимават постоянно с глупави въпроси като: „Какво да правим сега с Майкъл Джексън? и „Трябва ли да отделим твореца от човека?“. Всички ние, зрителите, бяхме с лекота поставени в позицията на съдебни заседатели в процес, в който присъства само обвинението. Запитан защо не дава думата на близките на Майкъл Джексън, режисьорът Дан Рийд каза, че всъщност това не е филм за него, а за двете му жертви и тяхната история. Да, филмът е покъртителен разказ и целта му е не хората да си съставят мнение, а да дадат емоционална реакция. И те точно това направиха. Философските драми продължават вече седмици наред и не знам кого са довели до някакво категорично мнение (или пък са променили нечие мнение). А днес и това на Барбра Стрейзънд, която добавя още един нюанс емоционален хаос.

Тя „абсолютно вярва“ на обвинителите Робсън и Сейфчук. Но си задава въпроса и дали това, че са били обект на сексуалната злоупотреба от певеца, е навредило „чак толкова“ на техния живот.

Това умосъждение е споделено от 76-годишната Барбра в интервю за Times (където говори и за онзи случай, когато си клонира кучето), една объркана смесица от рeакция на симпатия и размисли за „Напускайки Невърленд“, която приключва с едно оптимистично „Миналото е минало, нали?“. Но да мина към най-тежката част:

„Можеш да кажеш „насилван“, но тези деца, както ги чухме да казват (порасналите Робсън и Сейфчук), те са били поласкани да бъдат там. И двамата са се оженили и имат деца, така че случилото се не ги е убило“.

Да, не ги е убило и е факт, че и двамата споделяха многократно колко много обичат Майкъл, а също така и какви материални ползи са имали от богатството на този изключително успял човек, който ги е ласкаел с внимание и подаръци, част от дългия процес на манипулиране към сексуално блудство. За това Барбра също има свое мнение: „Неговите сексуални нужди са били негови сексуални нужди, предизвикани от каквото и детство да е имал и каквото и ДНК да е имал“. Господи!

В интервюто Стрейзънд е по-скоро прощаваща намеренията на Майкъл Джексън да използва положението си, за да се възползва сексуално от Робсън и Сейфчук и казва: „Това е комбинация от чувства. Чувствам се зле за децата. Чувствам се зле и за него. Обвинявам, предполагам, родителите, които са позволили на децата да спят с него“.

Реакциите към изказването й заваляха като пролетен дъжд. Барбра показва доза съчувствие към човек, който е имал власт и напълно вярва, че е използвал тази власт, за да блудства с деца. Как ще се справи Барбра с цялата каша, ще видим.

Но за мен две неща са ясни – светът вече не ти позволява просто да си объркан, да не можеш да прецениш, да не вземеш категорична страна мигновено. С или без информация. „Съдебните заседатели“ взимат решение не след изложени факти, а след "разказана история". И тепърва ще ни поставят в такава позиция. Само се замислете – една от най-старите демокрации се плъзна по пързалката на една добре разказана история и ще си направи сепуко след няколко дни.

И знаете ли какво? Аз го гледах този филм. Той не е нито за Майкъл Джексън, нито за жертвите на педофили по света. Той е експеримент с нас – като „Биг Брадър“. Някой там наблюдава много внимателно как реагираме и колко бързо сме готови да хвърляме подпалки в кладата. А сега в нея ще гори и Барбра Стрейзънд, ще видите.

21 реалности, които дължим на феминизма, не на комунизма