С неистови усилия всеки божи ден се опитваме да не се спъваме в избуялите измежду нас храсталаци. Тези вечно пълзящи растения са навсякъде, замаскирани под най-различни форми, владеещи до съвършенство уменията на хамелеона. Ниски и досадни, те винаги намират начин да се закичат с успехите на другите, но всъщност никога нищо не правят, ако не броим умелото им лавиране и способност за оцеляване. Незнайно как в един момент те стават част от заобикалящата ни среда, вклиняват се сред приятелите ни, усмихват се примамливо сред колегите ни и напълно притъпяват чувството ни за самосъхранение чрез привидно добронамереното си поведение. Не дай Боже да се наложи да опреш до тях и става страшно – разбираш, че сам ще трябва да стърчиш срещу вятъра и ако някой от тях е плътно зад гърба ти, то не е за да те подкрепя, а защото там е доста по на завет. И така в един момент ти се бориш не само за своето, но и за общото оцеляване. Общото, защото всички функционираме като едно цяло, а не като самостоятелни бойни единици.[[more]]Преди време имаше една инициатива “Да изчистим България заедно” – чудя се първо откъде трябва да започнем с чистката. От миризливите боклуци, напълно обсебили заобикалящата ни среда, или от досадните храсталаци, избуяли наоколо. Не знам! Мисля си, че е редно да оплевим и разчистим не само боклуците, но и паразитите, които намаляват способността ни да растем, консумирайки на воля всички живителни източници около нас.
Вече съм напълно сигурна, че нямам нужда от много “приятели” – достатъчен ми е и един, стига да знам, че ще е винаги до мен и в силните и в лошите ми дни. Не, нямам нужда.
Поздрав за всички, готови да оплевят градината си...
