Малкият град Буча, който е на 30 км от столицата Киев, е подложен на безмилостни атаки от началото на войната. Двадесет и една годишната Анна, заедно с нейния съпруг и брат й първоначално решават да намерят убежище от ужаса, който се е надвесил над тях като похлупак, в мазето на техния блок. Когато остават без електричеството и отопление обаче, мазето потъва в мрак и става много студено.
Съпругът на Анна - Владимир се колебае дали да останат в Буча или да се опитат да избягат. Когато взимат решението да поемат на път с кола, те бързо са принудени да се върнат, когато чуват, че колона от руски военни танкове се насочва право към тях.
"Взехме решението да останем в апартамента", казва Анна пред BBC. "Предпочетох да родя вкъщи, а не в прашно мазе. Имах затруднения с дишането, изпитвах болка."
Когато започва да ражда, тя вика съседите си на помощ. Виктория Забродская, 49-годишната съседка на Анна, рзказва впоследствие пред BBC колко много са се притеснявали, че ако нещо се обърка, няма да знаят какво да правят.
Стаята е осветена с помощта на свещи и единствената налична вода е от леденостудени бутилки.
„Никога не съм си представяла, че ще родя в такива условия“, казва Анна. "Беше сюрреалистично. Това е първото ми раждане и не знаех какво ме очаква."
В отчаянието си съседите на Анна се опитали да се свържат с медици, но телефонният сигнал бил слаб. В крайна сметка успяват да се свържат с гинеколог в Буча. Той се съгласява да дойде, но така и не се появява. По-късно същия ден лекарят изпраща съобщение с извинение и обяснение, че е бил спрян от руски патрул, който е счупил телефона му.
Съседите на Анна израждат бебето сами. Само една от тях - Ирина Язова е с медицинско образование.
"Тя беше синя и не знаехме какво да правим. Тогава Ирина нежно завъртя главичката на бебето и тя излезе. В началото не плачеше – затова леко я ощипахме, а след това чухме гласчето й и си отдъхнахме", разказва Виктория.
Съпругът Владимир не сдържал сълзите си от щастие и облекчение при появата на бебето. То носи името Алиса и избира специална дата, на която да се роди, а именно - Осми март - Международния ден на жената.
Два дни по-късно е обявено, че Буча е един от коридорите за евакуация, договорени от украинското правителство и руското министерство на отбраната.
„Прекарахме цяла нощ в обсъждане дали да преминем“, казва Анна.
Тя и съпругът й избират да заминат с новороденото си дете. Опитват се да се свържат с хора, за да разпитат дали пътят е достатъчно безопасен.
На следващия ден Виктория, която помага при раждането на бебето на Анна, шофира с бял флаг, прикрепен към колата й, придружен от табела с предупредителен надпис: „Деца“.
„По пътя видяхме ужасни неща“, казва Анна. „Никога не съм предполагала, че ще стана свидетел на подобни неща в реалния живот – само във филмите. Имаше мъртви тела по пътя. Къщите бяха разрушени. Руски танкове парк насочваха оръдието си към пътя. Бяхме толкова уплашени."
След няколко часа евакуираните преминават благополучно всички руски контролно-пропускателни пунктове и пристигат в Киев.
„Когато стигнахме, не можех да спра да се усмихвам“, казва Анна. „Не можех да повярвам, че успяхме да се спасим.“
Анна се радва на майчинството и с нетърпение очаква да запознае родителите си с тяхната внучка. Но докато много от нейните роднини вече са напуснали страната, тя и съпругът й не могат.
„Постоянно мисля за това, което се случва както в Буча, така и в останалата част от страната“, казва тя. „Надяваме, че ще можем да се приберем у дома скоро."
Майки от Полша оставят бебешки колички на границата за бежанците от Украйна
