Забелязали ли сте, че тази тема – за яденето на плацента, е тясно свързана с природния начин на живот и идеите за естественост? Някои жени предпочитат да я запазят (ако могат) и да я изядат – сурова в смути, сготвена в лазаня или пък сухо замразена на капсули.
Застъпниците на тази практика твърдят, че това спомага за преодоляването на следродилната депресия, стимулира производството на кърма и възстановява нивата на желязо в кръвта – все твърдения, които нямат научно подкрепена достоверност. Но това, което прави идеята за тази практика, е да създава чувството, че има някакви дълбоки, забравени, древни корени в човешката история, когато майчината мъдрост е преобладавала в решенията, и че именно към тези корени трябва да се завърнем. Картинката, която рисувам аз в своята фантазия, е следната: майката, току-що родила в пещерата, посядва и възстановява силите си, като изяжда плацентата, защото това е нейният естествен рефлекс, който ние, съвременните жени, жертви на медицината, сме загубили. Ако не е така, откъде би дошла изобщо тази практика?
Плацентофагията или яденето на плацента е характерно за повечето видове бозайници, факт. Но това, че сме бозайници, никак не означава, че сме еднакви. Проследяването на темата в човешката история води до древен Китай, в чиято традиционна медицина плацентата се е използвала за лекуване на бъбречни и чернодробни проблеми, т.е. не се е употребявала от майката постпартум. Теоретична дискусия за консумиране на плацента се намира за пръв път през 1902 г. Но реално яденето на плацента е документирано за пръв път през 60-те и началото на 70-те в Щатите, когато се възражда практиката за домашното раждане. Първият случай за това е споменат в писмо през 1973 г. в сп. Obstetrics and Gynecology.
"Не е много ясно как се прехвърляме от идеята, че след като животните изяждат плацентата си, то това значи, че тя има някакво постпартум значение и приложение до това, че майките трябва да ядат плацентите си, за да се справят със следродилна депресия и анемия.", казва проф. Кристал Кларк (Northwestern University, САЩ) през 2015 г.
Бихме предположили, че яденето на плацента ще се е запазило някъде, където науката и медицината не са протегнали пипалата си – например сред някои изчезващи племена в отдалечените ъгълчета на планетата. Но и това не е така. Яденето на плацента е доказана нова практика в индустриализирани държави. И съвсем не става въпрос за неуки жени. През 2013 г. резултат от проучване показва, че от 189 жени, които са свързани с тази практика, повечето са бели, омъжени и образовани.
"Истинската причина, поради която изядох плацентата си, беше, за да докажа, че съм част от ново племе на жени, които не се страхуват от своите тела.", казва през 2015 г. пред Newsweek майка, изяла плацентата си. "Те прегръщат естествените процеси и са по-здрави заради това."
Не съществува научно доказателство, че яденето на плацента има позитивен ефект върху физическото и психическото здраве на жената. Кралският колеж по акушерство и гинекология на Великобритания многократно е заявявал, че няма положителна полза от тази практика. Правени са включително и плацебо-контролирани изследвания, публикувани през 2016 г., които доказват, че капсулите с плацента нямат никакво отношение към нивата на желязото след раждане. [[more]]Независимо от липсата на научни доказателства, много жени казват, че се чувстват по-добре, след като консумират плацента. И много лекари гледат на това като на безобиден избор. Но през юни американският Център за контрол и превенция на заболяванията публикува доклад за случай на бебе със стрептококова инфекция, проследена до капсулите с дехидратирана плацента, употребявана от майка му. И докато ползите от плацентофагията са недоказани, то в този конкретен случай вредата е доказана.
Случаят с плацентофагията може да се обобщи с героя от "Джери Магуайър", за когото най-важното беше "Show me the money!". Тук парите се виждат с просто око. Ключът е в това, че повечето привърженички на този "естествен" избор не искат да изядат плацентата си по естествен начин.
В момента от САЩ до Южна Корея има специалисти, които се занимават с бизнеса на обработката на плацентата и превръщането й в пазарен продукт – от капсули за пиене до капки в есенции или кремове за тяло. А това струва пари. По-конкретно във Великобритания например към 200-250 паунда. Тинктурите са по-евтини, 75 паунда. Транспортът на плацентата и разни други дреболии по логистиката – отделно.
