Даниел Шопов започва кариерата си в AVON през 2011 г. като анализатор продажби. Днес е търговски директор за България, Македония и Албания. В тази си роля той отговаря за укрепването на местното лидерство на компанията на трите пазара. Днес разговаряме с него за една от най-старите и мащабни кампании против домашното насилие в България. "Говори открито срещу домашното насилие" е стартирана и подкрепена от Avon и вече е на седем години.
Какво е домашно насилие? Защо това е актуален проблем в българското общество?
Домашното насилие е актуален проблем в българското общество, най-вече защото е често пренебрегван. Хората рядко го разпознават, не го осъзнават като нещо, което касае цялото общество. Много често го дефинират твърде тясно – чисто във физическия му аспект, и се пропуска психическия и менталния тормоз. Друг проблем в дефиницията на домашното насилие е, че се приема едностранно, от мъжа към жената, а то обикновено засяга много повече хора, цялото семейство, децата.
За мен темата е близка, защото преди време имах пряк сблъсък с подобни отношения. Когато живеех в САЩ и работех в Bentley University, трябваше да отговарям и за кризисни ситуации, а понякога те включваха именно прояви на насилие над жени. Да, това бяха хора без брак, които не живеят в един дом, но според мен няма нужда да имаш общ дом с някого, за да бъдеш жертва на „домашно насилие“. Терминът е такъв, но за нас проблемът е много по-голям и затова не се ограничаваме никога в подкрепата си само към случаи от такова естество, а помагаме на жени, които са били жертва на каквато и да било форма на тормоз.
Няма нужда да имаш общ дом с някого, за да бъдеш жертва на „домашно насилие“
Това включва и финансов тормоз, финансова зависимост – често мъжете поставят жените в ситуация на зависимост именно, за да имат някаква власт над тях. Като компания за жени, с хиляди представители в цялата страна, в Avon сме се сблъсквали и с такива случаи. Именно затова наша мисия е да даваме сила на жените, да им даваме самочувствие и възможности за финансова независимост. Това е един от начините, по които им помагаме да се откъснат от ситуацията на тормоз.
Кога и как стартира кампанията на Avon „Говори открито срещу домашното насилие“ ?
Кампанията ни срещу домашното насилие стартира преди 7 години в България, като през това време нашата основна цел е да поставим този проблем във фокуса на обществения разговор. Както споделих, този проблем за съжаление все още често е "тема табу" или дори не е разпознаван като проблем. Затова нашата цел, през последните години, е именно да дефинираме домашното насилие като проблем и да изграждаме обществената чувствителност към него. Чрез този открит разговор по темата, ние също така се опитваме да мотивираме хората да ни подкрепят, което пък се случва чрез нашите благотворителни продукти. А 100% от печалбата от тях даряваме в подкрепа на ангажимента на Avon да сложи край на насилието над жени и момичета чрез повишаване на информираността на обществото и осигуряване на подкрепа и помощ на жертвите на насилие.
Нашата основна цел е да поставим този проблем във фокуса на обществения разговор.
Какви са успехите на кампанията до момента?
Търсим различни начини да осигурим подкрепа на жертвите на насилие – заедно с нашите партньори от „Алианс за защита от насилие, основано на пола“ оборудвахме кризисен център за жертви на насилие в Димитровград, а в края на юли тази година стартирахме и първата денонощна телефонна линия за жертви на насилие, обслужвана от професионалисти. Линията е напълно безплатна, а номерът е 0800 11 977. Тук съвсем лично ще помоля вашите читатели да запомнят този номер, да го споделят с приятел в нужда и да го използват всеки път когато забележат признаци на насилие или пък ако самите те са жертви на такова. Няма нищо срамно или страшно! Трябва да говорим открито за проблема, за да се справим с него.
Линията е напълно безплатна, а номерът е 0800 11 977.
Как можем да помогнем? Ако имам близък, който е жертва, как да помогна?
Аз съм човек, който адресира проблемите директно. Много често има някакъв вътрешен подтик, който провокира агресията в хората – моят апел е да се задават въпроси, да се търси първопричината. Насилниците нерядко съжаляват след акта на насилие – това говори за някакъв скрит психологически проблем, който предизвиква това поведение. Аз лично бих потърсил първопричината за такова поведение, както с открит разговор с този човек, така и чрез професионална помощ, на терапевт. А за жертвата – просто бъдете до нея, не упреквайте, не съдете, бъдете приятел и опора. И отново – помогнете й да потърси професионална помощ.
Само жените ли са жертва на домашно насилие?
Те са най-засегнати, разбира се, но това насилие застига и децата, застига цялото семейство, това е проблем с много лица и с много последствия. Не трябва да се разглежда като еднократен акт или случка, защото може да има отражения в много хора, за дълъг период от време. Затова не отлагайте, не загърбвайте проблема, а търсете решение и помощ.
Това насилие застига и децата, застига цялото семейство, това е проблем с много лица и с много последствия.
Какво е твоето послание към жените, които са жертва? „Твоят глас е твоята сила“ е надслова на кампанията тази година.
Моето послание към жените е да говорят открито за проблема – да споделят историята си, за да помогнат на други жени да излязат от тази ситуация. Трябва да потърсят подкрепа – от своите близки, от приятели, от професионалисти. Не трябва да се самообвиняват – това, че са били жертва на насилие, не е срамно, не бива да търсят вината в себе си. Апелът ми е и към цялото ни общество – да не бъдем съдници, да не обвиняваме и да не даваме прибързани оценки и присъди – много често проблемът е много по-дълбок, отколкото ние можем да преценим като странични наблюдатели. Знам, че се изисква огромна сила и смелост да говориш, след като си бил жертва на насилие. Надявам се, линията, която стартирахме с Алианса, да помогне на повече жени да открият тази сила и смелост в себе си и да говорят. За да се справим заедно с този проблем. Бих отправил своето послание и към мъжете – погледнете навътре в себе си, разберете какви са причините за това поведение и адресирайте тях, а не се конфронтирайте с най-близкия човек до вас.
Апелът ми е и към цялото ни общество – да не бъдем съдници, да не обвиняваме и да не даваме прибързани оценки и присъди.
В заключение ще кажа, че е много трудно да се говори по тази тема, защото докато не си бил лично в такава ситуация, може би никога не можеш да я разбереш напълно, да разбереш причините и поведението на участниците в нея. Но затова и нашата цел е да създадем едно отворено общество, което да разбира този проблем и да създадем една среда, в която той да се разпознава и адресира правилно. Вярвам, че с открито говорене по темата ще направим първата стъпка, с която да накараме този проблем да не бъде неглижиран и да успеем да предизвикаме силна обществена реакция.
