ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Делото на давещите се е дело е на самите давещи се

Делото на давещите се е дело е на самите давещи се

Представете си да лежите на земята пред болница и да няма кой да излезе да ви помогне. И когато най-накрая някой минувач влезе в болницата, да повика помощ, оттам да му кажат, че това не е тяхна работа и трябва да се викне Бърза помощ... Това се случи вчера на улица Шейново. Излязох от родилния дом, където бях на свиждане и първото нещо, което видях навън, беше човек, който лежеше на тротоара. Беше си ударил главата и му течеше кръв. Беше добре облечен, може би пиян, и напълно безпомощен. Отидох до будката на охраната и помолих човека вътре да се обади за помощ. Оказа се, че той не разполага с телефон, а аз в този момент осъзнах, че все пак се намираме пред болница, вътре има лекари, сестри, санитари. Не знам защо си помислих, че някой от тях ще иска да излезе и да помогне. Това, което жената на рецепцията ми отвърна, е  че това не е тяхна работа, а ако искам да извикам Бърза помощ, мога да направя от собствения си телефон, нали имам такъв?
В крайна сметка направих това, с което трябваше да започна – обадих се на 112. Оттам една доста неадекватна девойка след доста неуспешни опити най-накрая разбра ситуацията и адреса и обеща да прати помощ. Стоях на улицата, човекът лежеше в краката ми, аз не смеех да срещна погледите на минувачите – някак се чувствах виновна, не знам защо. Ревеше ми се от безсилие и унижение, искаше ми се да викна някоя телевизия, да вдигна скандал, да я разтърся тая гримирана мумия на рецепцията или да избягам.  Някои от минувачите спираха, едно момиче дори остана с мен, от време на време идваше и охранителя на болницата, гузен, единственият представител на „Шейново”, който прояви някакво отношение към случката.
Не че като дойде линейка, нещо се оправи. Наистина се оказа, че човекът е пиян и тъй като явно това не е приоритет на Бърза помощ, лекарката го накара да подпише, че се отказва от преглед, с обяснението, че трябва  „да защити сама себе си”. Линейката си замина, да, сигурно има и по-спешни случаи. Останахме аз и един мъж, спогледахме се и викнахме неволята. Вдигнахме пияния криво- ляво и решихме да го заведем до тях. Да водиш човек, който  не може да ходи, се оказа  ужасно трудно. Мина едно такси, спряхме го, но още докато обяснявах ситуацията и обещавах да платя двойно, шофьорът  тръгна, без  дори да ми отговори.  След около час на улицата, оставих другия доброволец да продължи сам, и без това не бях много от помощ в подкрепянето. 
Такова нещо ми се случва за втори път, предишния една баба се беше загубила и на тел. 112 ми отговориха, че няма кой да дойде. Накрая намерих личната й карта и я заведох до адреса й.
Извън темата за човещината и други подобни, досадни вече умозрения, питам се – кой и за какво отговаря в системата на спешната помощ, не е ли идеята някой нещо да свърши, за  да помогне на човешко същество, което е изпаднало в беда? Пиян е, ще каже някой. В „Шейново” са гинеколози, ще каже друг. Таксиджията има право да си пази колата, ще каже трети.
Добре, ок, нека да е така. Вярвам обаче, че всеки гражданин има право на помощ и човешко отношение.  И ако не от лекарите, диспечерите и таксиметровите шофьори, то поне от нас, другите граждани.  Докато не намерим време и сили да започнем да задаваме въпроси, да търсим правата си, да изискваме и  да се борим с тази безлика и безчувствена маса, която в много случаи представлява българската държава.
 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...