ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Образованието в Дания - едно от най-добрите в света

Образованието в Дания - едно от най-добрите в света
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

В разгара на дебата за българското образование, нека се запознаем с това как функционира една от най-добрите образователни системи в света, датската. Като родители имаме право на решаващия глас в този дебат, който е от ключово значение за личностното развитие на децата ни. Повече за датската образователна система можете да научите и лично, присъствайки на Втората национална среща за свободно развитие на образованието, за която писахме.

Дания е една от водещите демокрации и икономики в света. Според Индекса за икономическа свобода, тя има максимални оценки за върховенство на закона и пазарна свобода. Fredom House дава на Дания максималната оценка за гражданска и политическа свобода, и съблюдаване на човешките права. Това не е случайност. Дания е една от първите страни, демократизирали образованието си. Отделят му огромно внимание – близо 9% от БВП отиват за образование. В резултат, Дания отглежда активни, образовани граждани, които имат много висока избирателна активност (85%), а продуктивността на труда е една от най-високите в света.

Идейната основа

Демократизацията на образователната система в Дания е резултат от обществените движения, които трансформират датското общество от средата на XIX в. Двама души от ключово значение за новите идеи за демократизация на образованието са поетът, философът и свещеникът Николай Грундвиг и учителят Кристен Колд. Още от началото на XIX в. те формулират и настояват за правото на родителите да избират образованието на децата си, което поражда силно движение за родителска отговорност. От тяхна гледна точка ученето не се осъществява единствено в рамките на училищните институции, в които човек прекарва само определен брой години. Ученето е процес, който никога не приключва и е от съществено значение за живота на човека и ролята му на този свят.

Грюндвиг и Колд се противопоставят на прекаленото ударение върху буквоядството в ученето и въвеждат педагогическия метод на разказа. Разказването на истории, поезията и песните свързват хората, тъй като им предоставят обща референтна точка. Освен това разказването на истории запознава детето с митичното, с мистерията на живота и съществуването. Усетът за тези неща е изключително важен, както за личния живот на индивида, така и за живота му като член на обществото. Те обръщат сериозно внимание на емоционалността на детето и на играта като ключов фактор за неговото учене. Грундвиг също пише, че държавата не може да обучава децата в идеология и ценности, които противоречат на убежденията на родителите им – тя не може да влиза в ролята нито на църква, нито на училище. Разделението между църква и държава върви паралелно с разделението между образование и държава.

Как започва всичко

Свободните училища се появяват като алтернатива на държавните училища. Съществуването на алтернатива на държавните училища е важен фактор за стимулиране развитието на самите държавни училища. Тъй като се приема, че най-добрият вариант е детето да бъде образовано от собствените си родители, едно от най-важните неща за учителите става не толкова свидетелството за тяхната квалификация, колкото способността им да се отнасят към децата като родители. Училището се разглежда като продължение на дома, както и на ценностите на дома, а не обратното.

Правното изражение на принципа за правата на родителите може да бъде открито в първия закон от 1814, според който „Задължението за изпращане детето на училище отпада за тези, които поемат сами отговорността за образованието му“. Тази разпоредба най-вероятно е била предназначена за по-богатите семейства, които са можели да си позволят да наемат частен учител. Но през 1830 бързо се установява, че всички, включително обикновените хора, не подлежат на задължението да пращат децата си на училище, ако сами се погрижат за образованието им. С приемането на Закона за свободните училища през 1855 г. правата на родителите биват твърдо установени, а по-късно законодателството доразвива този принцип. От 1908 г., когато свободните училища започват да получават финансиране, държавата плаща за правото на всички родители, независимо от икономическото си положение, да решават как децата им ще бъдат образовани. Това продължава и днес да е основната цел на държавната субсидия.

Традицията на свободните училища в Дания се корени в домашното образование. Макар днес да не са много родителите, които избират този вариант, той си остава основният принцип за свобода на образованието в Дания.