Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Денят на будителите – кого заблуждаваме?

Денят на будителите – кого заблуждаваме?
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

"Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен.

Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото.

А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България."

През 1922 г. правителството на Александър Стамболийски предлага законопроект за нов национален празник, който да съвпада с деня на св. Иван Рилски – покровителят на българския народ. От този текст се разбира нещо много важно: след Втората национална катастрофа народът изпростял и били нужни мерки, за да се предотврати разпадането на националната ценностна система. Министърът на образованието Стоян Омарчевски, чиято идея е Денят на будителите, знаел, че такава крачка е нужна и че символът зад нея трябва да бъде духовен. На 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва указ, с който Денят на народните будители става официален празник.

Значи се е случвало и преди. И е било възпряно, защото поне до идването на комунизма сме се развивали като нормална европейска държава. Само забележете какви думи: съревнование в доброто и хубавото, увлечение към идеалното срещу всекидневното, лекомисленото.

През 2018 г. трябва да си голям оптимист, за да мислиш, че границата не е премината и че изобщо може да се говори за национална ценностна система. 1 ноември е ден, в който честваме нещо далечно, неясно, несвързано. Ден, в който не се учи.

Денят на будителите ще е празник, ако има традиция, някаква ритуалност, нещо очаквано от децата, а и от възрастните. Сърдим се на Хелоуин. Но Хелоуин не ни е виновен. Него можем да си го купим от всяка будка под каквато искаме форма.

Проблемът е, че

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите на Facebook страницата My Italian Days.