ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Денят на будителите – кого заблуждаваме?

Денят на будителите – кого заблуждаваме?
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

"Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен.

Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото.

А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България."

През 1922 г. правителството на Александър Стамболийски предлага законопроект за нов национален празник, който да съвпада с деня на св. Иван Рилски – покровителят на българския народ. От този текст се разбира нещо много важно: след Втората национална катастрофа народът изпростял и били нужни мерки, за да се предотврати разпадането на националната ценностна система. Министърът на образованието Стоян Омарчевски, чиято идея е Денят на будителите, знаел, че такава крачка е нужна и че символът зад нея трябва да бъде духовен. На 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва указ, с който Денят на народните будители става официален празник.

Значи се е случвало и преди. И е било възпряно, защото поне до идването на комунизма сме се развивали като нормална европейска държава. Само забележете какви думи: съревнование в доброто и хубавото, увлечение към идеалното срещу всекидневното, лекомисленото.

През 2018 г. трябва да си голям оптимист, за да мислиш, че границата не е премината и че изобщо може да се говори за национална ценностна система. 1 ноември е ден, в който честваме нещо далечно, неясно, несвързано. Ден, в който не се учи.

Денят на будителите ще е празник, ако има традиция, някаква ритуалност, нещо очаквано от децата, а и от възрастните. Сърдим се на Хелоуин. Но Хелоуин не ни е виновен. Него можем да си го купим от всяка будка под каквато искаме форма.

Проблемът е, че

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.