ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Деца насила не се гледат

Деца насила не се гледат
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

След вчерашната акция на беловласия политик на име Волен Сидеров, която очевидно дава сигнал за атака срещу още едно от основните права на жените в нашето общество, се чуха много мнения и призиви за отпор на поредния опит за посегателство върху вече извоювани граждански територии. Днес публикуваме мнението на Надежда Дерменджиева от Български фонд за жените, със съгласието на авторката.

 

Много мислих вчера какво да напиша по темата за абортите в България или по-скоро за новата истерия, която се задава. Истината е, че нищо не ми се пишеше, защото не обичам да пиша твърде лични неща по фейсбук, не обичам да се показвам слаба и уязвима публично, а и не обичам и дълги статуси, а този ще е такъв. Другата истина е, че аз, колегите ми в Български фонд за жените и колегите от неправителствения сектор знаехме какво се задава още в началото на 2018 година, когато настана масовата психоза около "джендъра". Не мога да ви опиша колко срещи, колко разговори, колко брейнсторминги са се случили. С колко медии, политици, компании сме говорили. И не мога да отрека, че противниковият отбор води. Води по точки, води ни с тинк-танкове, води ни с пари, води ни с връзки и така нататък.

Разбирате ли, тази тема у нас трябваше да е затворена страница.

Изправиха ни пред парадокса да знаем какво ще се случи и да ни се налага да мълчим, за да не повдигаме тема, която е приключена през 1956 година. Разбирате ли, абортът по желание в България е легален от 63 години и тази тема у нас трябваше да е затворена страница. Но не, религиозни групи, маскирани като неправителствени организации, фанатици и фундаменталисти, прегърнати с псевдо-патриоти, и палеоконсерватори успяха да отворят тази страница отново.

И знаете ли, всеки момент очаквам да дойдат и да ни запалят офиса

Те следват своя сценарий много успешно. След конвенцията и стратегията наред бяха абортите, следват контрацепцията, ин витро процедурите, разводите, забраната на гражданските организации, изваждане на България от Европейския съюз. Ще настанат мрак и Тъмни векове. И знаете ли, всеки момент очаквам да дойдат и да ни запалят офиса. Защото все повече активисти за правата на човека са заплашвани. От хора, които размахват някакви си християнски ценности. Които се борят за традиционното семейство, което било под заплаха. Да, под заплаха е, но не от нас, борещите се за това, всички да живеем достойно. Традиционното семейство в България е заплашено от домашно насилие, от бедност, от липса на добре функциониращи институции. Нали се сещате колко деца са отглеждани от бабите и дядовците си, защото родителите им са в чужбина и търсят шансове за по-добър живот. Същото е и с абортите.

Дебатът е защо жените и мъжете в България не искат да стават родители?

Дебатът не е "за" и "против" абортите. Дебатът е защо жените и мъжете в България не искат да стават родители? Защото няма никакви условия за това. Няма места в детските градини, няма нормални условия да родиш, бременните постоянно са жертва на институционално насилие, улиците са в окаяно състояние и да разхождаш бебе в количка по тях е като да си на война, памперсите са скъпи. Тоест, всички, които отглеждат деца в тази държава, го правят въпреки нея. Това е истината. И другата истина е, че това, което се задава като нова истерия е истинското дъно и ще ви кажа защо. Ако с Истанбулската конвенция и със Стратегията за детето имахме шанс да направим една голяма крачка напред като общество, но неприемането им ни остави в същата позиция, то с вероятността да се забранят абортите, ще се върнем точно 63 години назад.

То е част от голям сценарий и начало на политическа кампания.

И аз няма да се учудя, ако това се случи. Това не е поредната налудна идея на Волен Сидеров. То е част от голям сценарий и начало на политическа кампания. Добре премислено, добре координирано във времето. Защото голяма част от гражданските организации сме изморени след борбата за конвенцията и стратегията. Но това, което се случва, е война. И тя не може да се води от гражданския сектор. Тя трябва да се води от всяка една жена, от всеки един мъж, от всеки един човек в тази държава, който разбира няколко неща: 1) че само и единствено жените са тези, които решават какво да правят с тялото си; 2) че забраната на абортите няма да доведе до решаване на демографската криза; 3) че забраната на абортите ще повиши смъртността сред жените и 4) че деца не се отглеждат насила, което е истинската катастрофа. Та, това исках да ви кажа.

И за да спечелим тази война, много от нас трябва да са готови да влезем в нея.

Тази война вече не е просто за някакъв си документ, тя е за ценности и за това как и къде искаме да живеем. И за да спечелим тази война, много от нас трябва да са готови да влезем в нея. Макар и изморена, аз съм готова да вляза в нея. И предполагам, че ако я изгубим, това ще разбие сърцето ми. И аз, и много като мен, ще напуснем България, която въпреки всичко, обичаме. Тогава, "демографска криза" ще е меко казано. #МоетоТялоМоитеПрава