ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Детски площадки по западен стандарт?

Детски площадки по западен стандарт?
По време на следването ми в Германия имаше редица неща, които мe впечатляваха и си пожелавах един ден да се случат и в нашата страна. При все че тогава още нямах дете, искрено се радвах на детските кътове по парковете с люлки, пързалки и други приспособления за игри - нови и шарени, поддържани и най-важното - обезопасени с подходяща настилка, надеждни прегради и изработени от подходящи материали. Както се казва -  детски площадки - мечта.

Ето че сега, повече от десет години по-късно, когато самата аз вече съм майка и ежедневно посещавам градските паркове в любимия Пловдив, моята студентска мечта се сбъдва. В последните два месеца всички остарели, ръждясали и скърцащи съоръжения по детските площадки, датиращи не само от моето детство, но и от детството на родителите ми, биват заменени с нови, модерни и по-безопасни такива, произведени от небезизвестна шведска фирма. А както знаем, всичко шведско, започващо от ИКЕА, минаващо през H&M, ABBA, Roxette и стигащо до Пипи Дългото Чорапче, е гаранция за качество и забава. Та имаме си, с други думи, чисто нови детски площадки по западен стандарт... Почти.

Ето какво имам предвид, визирайки чисто новия детски кът с люлка, пързалка и къщичка, който замени остарелите соц-катерушки на любимия на Пловдивчани парк Бунарджика.  
Целият процес по демонтиране и отстраняване на старите съоръжения, както и по последвалите ги монтиране на новите приспособления и полагане на новата настилка се проточи около месец, но практически цялата работа бе свършена в рамките на една работна седмица. Демонтирането отне един ден, след което последва пауза от известно време, в която на площадката беше неизползваема. После дойдоха, разбиха старите плочки и насипаха пръст – този процес отне ден или два. Зейна оромна дупка, която седя така седмици наред. Когато вече бях забравила, че ще си имаме нови люлки, ненадейно пристигна група момчета, които издигнаха новата пързалката и къщичка точно за един ден. Настилка обаче все още не беше положена. Резултатът: родителите не можеха да удържат децата си от шарените атракции, така че всички пързалящи се, финишираха в пръстта. Последваха още няколко дни, в които не се случи нищо, когато най-накрая се появи работна група, изравни пръстта, извърши подготвителните дейности и положи нова настилка. Доживяхме!

Строителната бригада приключи работата и събра багажа си, забравяйки да почисти след себе си. Приличен слой прах и пръст, наслоени върху площите на игрушките, както и едно симпатично хълмче със строителни отпадъци встрани от люлката, които за достоверност съм фотографирала. Шефът на строителната бригада, когото добронамерено и с усмивка на уста попитах дали ще се погрижат за отпадъците, отговори, че това не е тяхно задължение. Те били свършили своята работата. Добре, казах си на ум и на шега, ще чакаме майските дъждове да ги отмият. Не на шега обаче си мисля, че в една цивилизована страна (каквато нашата за съжаление очевидно все още не е) би следвало всичко да е съгласувано и работата по отстраняване на отпадъците и основно почистване след ремонта да започне незабавно след неговото приключване.

Добрата новина – на третия ден от завършването на площадката дойде камион, който да изхвърли отпадъците. Но не да и почисти слоевете прах. Служителката от “Паркове и градини Пловдив”, с която се свързах по телефона, не само се оказа любезна и разбрана, а и обеща да се погрижат за почистването на съоръженията. Така или иначе не ги дочакахме, но за сметка на това дъждовете отмиха каквото можаха.

Последното нещо, на което искам да обърна внимане: осакатиха част от пързалката. Действително. Съоръжението е замислено и конструирано така, че освен с пързалка, е снабдено и с интересно присособление за игра с пясък – система със синджир и прикачени към него гумени кофички, които се пълнят с пясък и после се издърпват нагоре до втория етаж на пързалката както се издърпва кофа с вода от кладенец, след което пясъка се спуска по една тръба (подобна на улук) и се изсипва обратно на земята - голяма забава. Всичко хубаво, но къде е пясъкът? Той липсва. Липсва и пясъчник. По невнимание или не,  архитектите на съоръженията не са предвидили пясъчник...

Разбира се, че това не е фатално. Разбира се, че може да затворим очите си за всички тези дребни несъвършенства. Правим го. Радваме се на новите придобивки за нашите деца, каквито ние не сме имали, ползваме ги с ентусиазъм. Парковете в Пловдив като че никога до сега не са били така шарени и занимателни за най-малките си посетители. Пожелавам си обаче поне веднъж нещата да се случат така, че да не се налага да си припомняме добре познатото “хубава работа, ама българска”.

С Дина пътищата ни се пресичат вече за втори път, може би за да се потвърди поверието, че съдбата среща хората винаги два пъти в живота. Явно така е трябвало. Пътят на Дина започва от родния Пловдив, минава през София, стига до Нюрнберг, после завива отново към София (където в рекламните среди е първата ни пресечна точка), преди отново да се слее с чаровните улички на любимия Пловдив. Тук Дина е с...