Нека ви запознаем с едни младежи, които са израснали без домашен уют, без адекватна родителска грижа, без летни ваканции на село, семейни морета, джобни и преговори за вечерния час, но са намерили топлина и подкрепа в Кризисен център. Обединява ги това, че са пострадали от насилие.
Историите им трябва да бъдат разказани, може би това е начинът да не се повторят... Важни са и думите на социалните работници от "Фондация ПУЛС", които събират парченцата от наранените, разбити човешки съдби.
"Тези моменти не бяха от най-приятните в живота ми, но ме изградиха като човека, който съм в момента."
Това са думи на 18-годишната Мими, която разказва спокойно за живота си в институция. Освен нея ще чуем Диян, който е бил изнасилен, след което в живота му влизат наркотиците и криминалното поведение, но грижите в кризисния център на "ПУЛС" му помагат да поеме правия път и да повярва, че заслужава по-добро бъдеще.
"Може би първото нещо, което децата чуват в Кризисните центрове е, че те имат права."
Защото всички младежи, преживяли насилие се нуждаят от подслон, от образование, от медицински услуги, от социална и психологическа помощ. Така накрая на видеото виждаме как младите хора, които са били настанени в центъра, излизат от него променени и устремени напред. А благодарността към социалните работници е неопровержима и съвсем заслужена. Уверете се сами.
Видеото е финансирано от Европейската комисия по линия "Подпомагане на децата в деликатната фаза между юношеството и зрелостта, докато напускат заведенията за алтернативна грижа".
Всяко второ дете!
