Днес събеседник на Мариана Петрова от „Добри дела“ е една жена, посветена на доброволческата дейност, успяла да увлече и децата си в нея. Защо това е важно за тях, а и за нас самите, и как да ги накараме да станат доброволци?

„Много хора биха дарявали или доброволствали, но просто не им е хрумвало. Желанието за това трябва да ги намери.” С тези думи започна срещата ми с Диляна Гюрова – Кюпелийски, която освен че е дългогодишен запален доброволец, в последните години увлича и децата си в тези инициативи.

Но как започва всичко? В началото стои любовта към приключенията и желанието да направиш нещо различно и същевременно смислено. Така още докато учи в университета Диляна се свързва в мрежата за обмен на доброволци – CVS – България, която ѝ дава възможност вместо еднократно да направи нещо, да се включи в 6-месечна доброволческа инициатива в Германия „Посланици на човешките права”.

И тъй като годината е 2003-та, пътуването извън страната не е лесно както сега – изискваше се виза, информацията беше по-труднодостъпна, интернетът най-често беше от специализирани интернет-кафенета или клубове. Но това не я отказва и тя кандидатства за програмата. Одобряват я и заминава за Германия. Там преминава през обучение как да работи с младежи, а след това (заедно с още един международен доброволец) обикаля доброволческите лагери на приемащата организация и изнася еднодневни обучения по темата за човешките права.

И както се смее Диляна – това е бил един от най-забавните периоди в живота ѝ, защото по време на престоя в Германия ѝ се налага да смени общо 38 легломеста, сред тях палатка, пейка или просто разстилане на спалния чувал на пода в местното училище. Но срещите ѝ с младите доброволци от различни държави, обединени от желанието си да правят нещо смислено в свободното си време, я обогатяват много.

Така постепенно влиза в мрежата на Service Civil International, част от която е CVS – България. Те предоставят дългосрочно доброволчество и организират различни пътуващи доброволчески лагери.

Запалена от идеята и опита, който вече е натрупала, през следващата година Диляна решава отново да замине на дългосрочна доброволческа мисия. Избира Киргизстан, но политическата обстановка в страната се усложнява и идеята се проваля. След това се насочва към Русия, но и там нещата не се получават и накрая заминава за Непал. Желанието ѝ е да преподава английски език на деца, но след като виждат досегашния ѝ опит в различни мисии и с различни организации, ѝ предлагат да подпомогне координацията на дейностите на CVS – Непал. Е, разбира се, има и възможност да преподава английски на младежи – все пак това е било желанието, с което заминава за страната.

Постепенно натрупва много опит, който споделя със CVS – България. Там влиза в Управителния съвет, където е и досега, а по време на отпуска си по майчинство подпомага организацията в административно-координационните ѝ дейности и в оперативен план. 

Но желанието на Диляна активно да доброволства не я изоставя. Така през лятото на 2016 г. една сутрин се събужда с мисълта, че децата ѝ вече са достатъчно големи и може да ги увлече в доброволчески инициативи. А и да им даде пример, че отпускът не е само време, в което човек лежи на плажа, а може да го съчетае с други интересни и смислени дейности, от които да натрупа друг вид опит и които да разширят светогледа му.

Има още...