ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Дисекция на 4-дневната работна седмица

Дисекция на 4-дневната работна седмица

Снимка: Jason Goodman/Unsplash

В дългата върволица от празници, които всяка години на заливат през април и май, обичайният темп "пет дни работа - два почивка" се размива в поредица от дълги уикенди и кратки работни седмици. Харесва ни така и започнахме да свикваме. Започнахме и да мечтаем това да се превърне в обичаен начин на живот. 

Всъщност, работният ритъм, който сме свикнали да приемаме за нормален, е значително ново явление - през по-голямата част от историята хората са си позволяват да се откъснат от работното ежедневие само за религиозни празници или за по някой "свободен" полуден. Преди около 100 години обаче индустриалци в САЩ, включително "бащата на автомобилостроенето" Хенри Форд, започват да дават по два почивни дни на работниците си, така че и евреи, и християни да могат да съблюдават свещените си дни, а същевременно и да харчат повече през повечето си свободно време, пише БТА. Моделът на петдневната работна седмица се оформя официално през 1932 г. в САЩ като опит да се избегне необходимостта да се съкращават служители в разгара на Голямата депресия. Почти по същото време системата е въведена и отвъд Атлантика - във Великобритания.


А правителството на Петков влезе в историята
ОТ ГРАДА
1 юли 2022 | Общество

А правителството на Петков влезе в историята

"За мен е чест да водя правителство, свалено от Пеевски, Борисов, Трифонов и Митрофанова." Кирил Петков, 22 юни...

Сега друга криза - пандемията от коронавирус с нейните последици за организацията на труда, доведе до засилване на призивите за нова промяна: четири дни работа, разделени от по три дни почивка. От една страна, масовото преминаване към дистанционна работа през последните две години промени възприятията за ефективност на труда, гъвкавостта на работното време и баланса между професионален и личен живот. От друга - влияние оказва стремежът към свиване на разходите, за по-щастливи и по-здрави, а следователно - и по-продуктивни служители, и не на последно място - търсене на начини да бъдат задържани квалифицираните професионалисти на фона на масовия недостиг на работна ръка. 

Идеята е, че служителите биха могли да работят четири дни седмично вместо пет, вършейки същата работа за същото заплащане, но в по-малко работни часове или пък същия брой часове, "компресирани" в по-малко работни ни. Очаква се освен това в този режим да се работи с по-малко срещи и при по-голяма независимост. 

Поддръжниците на схемата твърдят, че тя ще засили удовлетвореността на служителите от работата и съответно - ефективността им. Синдикати в ЕС също призовават правителствата да обмислят тази възможност. 

Великобритания с изпитателна програма от юни 

След броени дни Великобритания ще започне шестмесечна пилотна програма, която е най-големият подобен експеримент досега. От януари се набират компании, желаещи да се включат в нея с цел да се проучи влиянието на по-малкото работни часове върху продуктивността и благополучието на работниците, както и ефекта върху околната среда и равенството между половете. 

Около 3000 служители в 60 компании ще бъдат обхванати от програмата, която започва в началото на юни и ще продължи до декември. Тя ще бъде провеждана от учени от Кеймбридж, Оксфорд и Бостънския колеж, както и от неправителствените организации "Глобална 4-дневна работна седмица" (4 Day Week Global), "Кампания 4-дневна работна седмица във Великобритания" и британския мозъчен тръст “Отонъми” (Authonomy).  

Според планираната реформа служителите ще могат да работят до 9,5 часа всеки ден (или работно време от 9 до 18:30), което означава да “натъпчат” пълната продължителност на обичайната работната седмица в четири по-дълги дни, за да разполагат след това с тридневен уикенд. 

В Белгия вече имат тази възможност 

Белгия вече въведе възможност служителите да направят избора дали да вземат “пет за четири” дни. Премиерът Александър де Кро изрази надежда, че реформата може да направи по-гъвката трудовата система в страната и да улесни хората да намират баланс между работа и личен живот. Новият модел също така би могъл да създаде по-голяма динамика в икономиката. "Целта е да се даде на хората и компаниите по-голяма свобода в организацията на работното време", посочи той, цитиран от "Юронюз". 

Надеждите са, че подобна възможност ще "примами" повече хора към фирмите. Белгия има немалък проблем със заетостта - през 2021 г. нивото на заетост в страната е 65,3 на сто - значително под средното за ЕС от 73,5 на сто, сочат данни на Евростат. Перспективата за четиридневна работна седмица обаче далеч не е подходяща за всички. Някои от заетите на пълно работно време и работещите на смени например, просто нямат да могат да се възползват от тази гъвкавост. 

Исландия - един от лидерите 

Между 2015 г. и 2019 г Исландия проведе най-големия в света към този момент пилотен проект за работна седмица с продължителност 35 до 36 часа (намалена от традиционните 40), без каквито и да било призиви за съответното намаляване на възнагражденията, припомня БТА. 

В тестовата фаза участваха около 2500 души, а за да се осигури контрол върху качеството, резултатите бяха анализирани от британския мозъчен тръст "Отонъми" и местната неправителствена организация "Асоциация за устойчивост и демокрация" (Association for Sustainability and Democracy - ALDA).

Пилотният проект бе приветстван като успех от изследователите и в последствие исландските синдикати успяха да договарят намаляване на работните часове. Вече близо 90 процента от населението на страната се възползва от намалени работни часове или други трудови придобивки. 

Изследователите установяват, че при този ритъм се наблюдават намаляване на стреса и "прегарянето" на работещите, както и подобряване на баланса работа-личен живот. 

Не всички правителства обаче споделят успеха на Исландия. 

 

Продължава на следващата страница...

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...