МОН обмисля локално преминаване към дистанционно обучение на всички ученици при влошаване на епидемичната обстановка заради Covid-19. В момента от вкъщи се обучават класовете от 8 до 12, както и студентите. Ако броят на заразените продължава да бъде опасно висок, възможно е към дистанционна форма на обучение да преминат и по-малките ученици.
Пренасянето на образователната системa в електронна среда се приема със смесени чувства у нас. Проучване отпреди няколко дни на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ сочи, че 71,2% от педагогическите специалисти подкрепят започналото вече дистанционно обучение в гимназиален етап, а 65,8% подкрепят и онлайн образованието и в прогимназиалния етап.
Не са толкова категорични нагласите относно учениците от 1 до 4 клас и за децата в детските градини. Според проучването 53,1% от педагозите смятат, че не трябва да се преминава към дистанционно обучение в начален етап, а 56,5% са срещу преминаване на детските градини в дистанционен режим. Защо мненията за дистанционното образование са толкова разнопосочни?
Самообразованието
На теория дистанционното обучение звучи супер – работиш или учиш от собствения си дом, без да се налага да пътуваш и да се излагаш на допълнителен риск при контакт с хора. Отсъствията са сведени до минимум, защото всичко е на един клик разстояние. Особено важно обаче е самосъзнанието на учениците, затова и учителите са по-склонни да работят с тях в гимназиален етап, когато те самите вече са осъзнали потребността от знанията, а не приемат учебния процес с досада. Остава въпросът как учителят да привлече вниманието на децата и да бъде сигурен, че те го слушат наистина, а не са включили устройството си само за фон, докато играят, говорят си с някого, хапват, гледат телевизия и т.н.
Комуникацията може да бъде възпрепятствана по десетки начини, ако учениците не искат да се включат активно в процеса. Затова и ролята на родителите е също толкова важна – ако в училище децата им са изцяло под опеката на учителското тяло, то вкъщи отговорността е споделена. Самообразованието е водещо – ако детето е развило способност да разпределя времето си, ще се справи по-лесно, но ако изпитва затруднения с концентрацията и е свикнало да бъде контролирано, то трудно ще свикне с обучението от разстояние. Затова и дистанционното обучение работи по-успешно при деца над 13 – 14 години.
Техническият аспект
Дистанционното обучение няма как да бъде факт, ако всички учители и ученици нямат настолен компютър, лаптоп или таблет. Въвеждането на системата у нас стана рязко и непредвидено, което предизвика хаос – стотици учители преминаваха интензивно обучение за избраните софтуери за дистанционно обучение в рамките на един уикенд, а след него трябваше да обучат и учениците си. Получи се нелепата ситуация, в която учителите дистанционно обучаваха учениците как да учат дистанционно. Затруднение имаха и по-възрастните учители, за които включването на компютър само по себе си е предизвикателство.
Това доведе до дълъг период на адаптация, за който МОН направи реверанс – в началото на децата не се пишеха нито нито оценки, нито отсъствия. Това, разбира се, демотивира част от тях и разклати и без това нестабилната дисциплина в онлайн часовете. Липсата на личен контакт затруднява комуникацията и между двете страни.
Усилията са двойно по-големи за учителите – друго проучване на КТ „Подкрепа“ от пролетта сочи, че че учители и директори са работили при огромно натоварване и са надвишавали приетите за нормални от Кодекса на труда 8 часа. 56% от педагогическите специалисти са работили между 10 и 12 часа, а 13,1% над 12 часа.
Електронно обучение… но само на хартия
МОН осигури интернет достъп в местата, където няма такъв, но това е без значение, ако учителите и учениците нямат устройства, с които да се включат в мрежата. През пролетта бяха направени десетки дарения както от частни лица, така и от фирми, благодарение на които нуждаещи се деца се сдобиха с таблети. Но това съвсем не е достатъчно.
Още в началото на дистанционното обучение през март образователният министър Красимир Вълчев заяви, че достъп до дистанционното обучение имат 89% от учениците. Останалите 11% се равняват на около 70 хил. деца, за които електронното обучение остава само на хартия. Със същия проблем се сблъскаха и учители – след запитване от в. „Сега“ към МОН през април става ясно, че около 1500 учители на територията на страната не са разполагали с техника, която да им даде възможност да провеждат учебен процес от вкъщи, а около 500 нямат нито техника, нито достъп до интернет.
По света
В повечето европейски държави традиционната образователна система е интегрирала различни елементи от дистанционното обучение, като предаване на домашните онлайн и предварително заложени часове в програмата, които учителите и учениците да вземат вкъщи. В много скандинавски училища пък телефоните и таблетите са неизменна част от часовете в училище. Десетки европейски академични програми пък позволяват на студенти от цял свят да придобият висшето си образование от университети в Холандия, Швеция, Германия, Испания, Франция, Ирландия и много други, без да напускат дома си. Затова и държави с вече съществуващи (и успешно работещи) форми на дистанционно обучение успяха да реагират адекватно при първата вълна на Covid-19.
Мексико обаче подходи различно – там почти половината ученици нямат достъп до интернет, но според официалните данни 93% от домакинствата разполагат с телевизор, затова уроците се излъчват през малкия екран. За останалите 7% уроците са достъпни и по радиото.
Големият плюс?
Училищната обстановка в България не е благоприятна за всички ученици. Всъщност е една от най-агресивните в Европа – всеки четвърти директор в България свидетелства за ежеседмичен тормоз в училище, показват данните от Международното изследване на учителите, директорите и образователната среда TALIS на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Докладът за нашата страна излезе преди месец, а в него статистиката е тревожна – 25.6% от директорите споделят, че всяка седмица ученици се заплашват, обиждат се или се тормозят, а според всеки десети – всяка седмица ученици рушат или крадат. 4.2% (двойно повече, отколкото средното за ОИСР) свидетелстват за ученици, които се нараняват физически поне един път на 5 дни. Само директорите от Бразилия, Израел и Мексико отчитат подобни стойности на агресивно поведение. Дистанционното обучение носи този голям плюс – освен че спомага за ограничаването на пандемията от коронавирус, то ограничава и една далеч по-голяма и по-стара пандемия – насилието в училище, вербално или невербално.
