Общество

Дистанционното обучение се отразява зле на децата

Много деца изпитват затруднения да учат от вкъщи

Дистанционното обучение се отразява зле на децата

Дистанционното обучение се отразява зле на много ученици. Децата не искат да се хранят, оплакват от болки в гърба и парещи очи, чувстват се потиснати, депресирани и демотивирани. Това показва проучване на американския всекидневник Тhe Washington Post. Медията се свързва с родители от цялата страна и ги моли да споделят историите на децата им, принудени да учат у дома. Събрани са над 60 отговора от семейства, живеещи в 18 щата.

Случващото се не е изненадващо, дори предсказуемо, казват експерти. Те подозират, че вероятно ситуацията дори ще се влоши, ако училищата не отворят скоро врати. „Натоварването върху децата е огромно“, категоричен е Матю Бийл, началник на отдела за детска и юношеска психиатрия в Медицинското училище в Джорджтаун. „Вашето 7-годишно дете иска да бъде разпознато, когато вдигне ръка. Това често не се случва в Zoom. Те искат да могат да правят коментар, да се шегуват с връстниците си, но не могат да го направят, защото чатът не е разрешен. Иска да може да стане и да се разхожда из класната стая, да се движи, но не може да го направи, защото лицето му трябва да се вижда на екрана“.

Според Бийл дистанционното обучение е особено трудно за деца със специални нужди или в социално неравностойно положение. То е огромно предизвикателство и за младежи, които просто имат нужда от комуникацията със съучениците си и училищното ежедневие. Затварянето вкъщи обаче ги лишава от пълноценния им младежки живот и това понякога прераства в тъга, самоизолация, а понякога дори и в гняв.

Особено често това се наблюдава при по-малките ученици, които все още не осъзнават напълно емоциите и чувствата си, затова изразяват недоволство си чрез емоционални, понякога бурни изблици и истерии. И въпреки че родителите успяват да ги успокоят за конкретен момент, не могат да дадат единствения отговор, който би помогнал най-много – да кажат на децата кога пандемията ще приключи. "Животът е точно такъв", казва Бил. „Никой от нас не може наистина да сподели с децата си, когато ще свърши. Не знаем.“

Такъв е случаят с 9-годишната София Санчез от Лос Анджелис, която постоянно плаче след онлайн уроците си. Майка й и сестра й винаги я питат какъв е проблемът – дали интернетът отново е прекъснал, дали микрофонът не се е развалил, дали батерията на лаптопа не е паднала, или математиката й се струва прекалено сложна. Самата София не може да даде категоричен отговор. Тя е твърде уплашена, че ще се провали и няма да може да завърши четвърти клас успешно. Не е виждала нито един от приятелите си от март месец насам, когато всички те са били в трети клас. "Просто се ядосвам и разочаровам", споделя София. "Плача."

Някои деца се справят добре с ученето вкъщи; някои дори го предпочитат. Но много други са като София – страдат емоционално, психически и дори физически от толкова часове, често сами, пред екрана на компютъра.

Затруднения изпитва и 12-годишният Крийдънс Питърсън, който е ученик в частно нюйоркско училище. Според изискванията Крийдънс трябва да носи униформа дори когато учи от вкъщи. Затова всяка сутрин той облича бяла риза с копчета, сиви панталони, сако и вратовръзка, след това сяда на леглото си и прекарва следващите (поне) 6 часа облечен в костюм. След два часа започва да усеща болки във врата и кръста. На третия всички мускули по тялото започват да изтръпват. В края на учебния ден вече се чувства схванат и смазан от статичното положение, в което е прекарал последните няколко часа. На всичкото отгоре усеща и сърбеж и парене в очите, а често започват и да сълзят.

Същото се случва и на 8-годишната му се сестра Пайпър. Тя споделя, че започва да се чувства замаяна още на третия час, очите също започват да я болят. Опитва се да прави почивки за разтягане, както я е посъветвало училището й, но онова, което би помогнало наистина е да изтича до най-близката детска площадка с приятелите си. Пандемията обаче не го позволява.

Експерти изразяват сериозни притеснения относно дългосрочното физическо и психическо състояние на учениците. Но никой не знае кога ще се върнем отново към нормалния си начин на живот. Дотогава те съветват родителите да отделят повече внимание на децата си, да говорят с тях и да им помагат да разпознават емоциите си, за да се научат и как да се справят с тях, както и да измислят различни физически активности (доколкото е възможно това да се случва в рамките на всекидневието ни), за да поддържат добър тонус както на тялото, така и на ума.

 

Големият минус и малкият плюс на онлайн образованието