ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Дългата битка на жените да бъдат съдии и адвокати

Дългата битка на жените да бъдат съдии и адвокати

Женевиев Клайн

Дълги години на жените е било забранено да работят в областта на правото. Те не са могли да стават прокурори, съдии или адвокати, дори да са завършили право и да има необходимата диплома за практикуване. Такава е и съдбата на Мари Попелин от Белгия. След много борби и опити да се разчупи консервативното общество през 1888 г., тя успява да стане доктор по право, но не и да практикува като адвокат.

Векове жените са държани далеч от съдилищата и закона като цяло по причини, които днес общо можем да наречем "полови стереотипи". Причините за това са много. Сред тях е, че е смятало, че женската психика е твърде нежна и „понякога по време на съдебен процес се разкриват толкова тъжни и трагични картини от човешкия живот, че жената не може да издържи“.

Доказването на жените в адвокатурата продължава десетилетия. Така например през 60-те години на миналия век те е трябвало да се обличат „по-мъжки“, езикът име трябвало да бъде „по-твърд“, за да могат да спечелят уважението на своите колеги мъже. Въпреки опитите за равнопоставеност адвокатките е трябвало да търпят открито враждебното отношение на съдиите. Не на последно място адвокатките е трябвало да помагат много повече усилия, за да изградят кариера.

Въпреки всички трудности, жените започват да практикуват професионално право още преди това да стане официално възможно и си извоюват правото да работят в тази област наравно с мъжете.

Първи жени адвокати

Сред тя е френската графиня Виктория де ла Вилеруе, живяла в края на XVIII век, по време на Френската революция. Виктория няма юридическо образование и не работи като адвокат, но спасява съпруга си от смъртното наказание. Граф дьо ла Вилеруе се завръща от Англия във Франция и е арестуван като бивш политически емигрант. Графът е изпратен на гилотината, но Виктория има правото да говори в съда и всъщност влиза в ролята на защитник на съпруга си. Графинята изнася толкова блестяща реч, че съдът произнася оправдателна присъда. Поради това Виктория понякога се нарича първата жена адвокат във Франция.

Един от първите "официални" адвокати жени е американката Арабела Менсфийлд. През юни 1869 г. тя успява да издържи адвокатския изпит. В същото време в щата Айова, където живее, само бял мъж можеше официално да премине такъв изпит. Съдия Франсис Спрингър прави изключение за Менсфийлд. Арабела посвещава живота си на борбата за правата на жените.

В Европа официалните адвокати се появяват едва половин век по-късно. Първата жена, положила клетва като адвокат във Франция, е Олга Пети. До 1 декември 1900 г. според френското законодателство на жените е забранено да работят като адвокати. Олга официално получава статут на адвокат 5 дни след отмяната на забраната.

Първи жени съдии

В Европа една от първите жени в съдебната система е германска адвокатка Мария Хагемайер. Според заместник-председателя на Висшия окръжен съд на Кьолн – Кристиан Шмитц-Юстен, тя „все още е пример за цялата съдебна система“ и е проправила пътя „за следващите поколения жени в съдебната система“.

През 1916 г. Хагемайер започва да учи право в университета в Бон, въпреки че по това време на жените все още е забранено да полагат изпити по тази специалност. През 1919 г. забраната най-накрая е премахната и Мария успява не само да завърши университета, но и да получи докторска степен. След това започва работа в пруското министерство на правосъдието. През 1927 г. Хагемайер отива на работа в окръжния съд на Бон. „Сега жените успяха – Германия има първата жена съдия“, пишат вестниците.

В САЩ един от пионерите на съдебната система е американката Женевиев Клайн. Тя завършва колежа Болдуин-Уолъс през 1921 г. с бакалавърска степен по право и през 1928 г. става първата жена федерален съдия в Търговския съд на САЩ.

Женевиев заема този пост до 1953 г., когато решава да се пенсионира. Клайн е ревностна защитничка на правата на жените и най-вече правото им да гласуват.

Сандра Дей О'Конър е първата жена съдийка във Върховния съд на САЩ. Тя завършва Станфордския университет и е една от най-добрите в юридическия факултет Въпреки това трудно успява да си намери работа по специалността. В крайна сметка отваря собствена адвокатска кантора и през 1965 г. става помощник-главен прокурор на Аризона. Така започва успешната й кариера.

През 1981 г. президентът Роналд Рейгън назначава О'Конър във Върховния съд. „Решението му беше толкова изненадващо за мен, колкото и за нацията като цяло“, казва по-късно Сандра. „Но Роналд Рейгън знаеше, че решението му не се отнася само за Сандра Дей О'Конър, то се отнася за всички жени. Отнасяше се за нация, която беше на път да преодолее пропастта между половете, която ни разделяше твърде дълго."

Въпреки одобрението на президента, О'Конър е жестоко критикувана, наричана опортюнистка и "селско момиче", а също така тръгват и слухове, че дължи кариерата си не на способностите си, а просто на късмета си. Това обаче не пречи на О'Конър да продължи да работи в областта на правото, след като напуска Върховния съд. През 2009 г. тогавашният президент на САЩ Барак Обама награждава Сандра с Президентския медал на свободата – най-високото гражданско отличие в страната.

Светът наистина се променя и днес все повече жени практикуват право. В същото време все още съществуват стереотипи около жените адвокати. Все още битува мисленето, че жената трябва да гради семейство, а не кариера.