Общество

Днес отново аз съм берлинчанин!

Днес отново аз съм берлинчанин!

На 9 ноември 1989 г. един от най-уродливите символи на Студената война и идеологическото разделение на Европа рухва. Часове след наглед случайното изказване по време на пресконференция на представителя и неофициален говорител на източногерманските власти след оттеглянето на Ерих Хонекер – Гюнтер Шабовски, че ограниченията за придвижване между двете части на разделения Берлин отпадат, хиляди източноберлинчани нахлуват в Западен Берлин и започват да демонтират омразната стена.

Който е бил в столицата на Германия, знае, че градът пази спомена за своето разделение и днес. Макар стената да е почти напълно демонтирана, части от нея са запазени близо до Потсдамер Плац и р. Шпрее. Фрагменти от демонтираната стена, заедно с графитите, които от години украсяват запазената част на съоръжението, са вече с колекционерска стойност и се намират из цял свят, макар на някои места, като София например, да не е ясно какво е тяхното значение. Помним случая, когато при ремонта на градинката на НДК, където е поставен фрагмент от Стената, работници се опитаха да почистят парчето от графитите...

Строежът на Стената е започнал през 1961 г. и наглед невъзможното – да преградиш и разделиш един град на две части, да опънеш бодлива тел и да почнеш да стреляш по гражданите, които се опитват да преминат от другата страна, се случва. Известни са трагичните съдби на хиляди берлинчани, опитали се да преминат в Западната част, за да се съберат със семействата си или за да водят свободен живот. Стотици са застреляни при опит да преминат съоръженията, най-много през 60-те години.

С построяването си Стената превръща Западен Берлин в самотен анклав насред комунистическата ГДР и в символ на проспериращия Запад в очите на източногерманците. Западът оказва всякаква помощ на откъснатия град, през 1963 г. по време на посещението си в Берлин Кенеди изрича историческата фраза Ich bin ein Berliner, която става символ на тази подкрепа.

Години по-късно, през 1987 г., в рамките на своя Glass Spider Tour Дейвид Боуи прави легендарен концерт близо до Стената и предизвиква масови безредици в Източен Берлин. Според мнозина тези протести са първите от поредица бунтове, които в крайна сметка повалят стената. Шест дни след неговия концерт, по време на мемориална служба на Бранденбургската врата, Роналд Рейгън произнася една друга историческа реплика – Mr. Gorbachеv, open this gate. Mr. Gorbachеv, tear down this Wall! ("Мистър Горбачов, отворете тази врата! Мистър Горбачов, съборете тази стена!"). И въпреки че много други фактори също са оказали значение, приносът на Боуи е безспорен – след смъртта му през януари 2016 Германското външно министерство публикува в Туитър: Goodbye, David Bowie. You are now among #Heroes. Thank you for helping to bring down the #wall. ("Сбогом, Дейвид Боуи. Ти си сред Героите, благодарим ти, че помогна да бутнем Стената.").

След това концерти в Берлин правят Брус Спрингстийн (1988 г.), Дейвид Хаселхоф (1989 г.), Роджър Уотърс от Пинк Флойд (1990 г.).

По време на честванията на 26-годишнината от падането на Стената попаднах в Панорамата на Асиси, посветена на разделения от Стената Берлин. В специална сграда беше разположена най-впечатляващата 3D инсталация, която някога съм виждала и която пресъздаваше в реален размер едно берлинско кръстовище, Стената и двете части на Берлин. От едната страна – коли, бензиностанции, реклами, цветни хора и живот, а от другата – мрак и страх. По уредбата звучаха оригиналните записи на речите на Вили Брандт, Ерих Хонекер, Джон Кенеди, Роналд Рейгън. Беше неописуемо преживяване, което не може да бъде разказано с думи. Така, както и фактите не могат да опишат Стената, която отдавна е надраснала своята историческа обусловеност и се е превърнала в символ на разделението, което и днес, 27 години по-късно, отново застрашава Европа и Света.