Общество

Днешните насилници са вчерашните бити и разплакани момчета

Защо зачестяват случаите на насилие

Здравейте, колежка на моя близка приятелка се нуждае от помощ. Мъжът й я е изгонил и тя буквално е на улицата. !!!!! Търси се някой, който отдава стая под наем, или си търси домашна помощница, или може да й даде подслон за известно време докато намери друго място. !!!!!“

Из Фейсбук групата „Не си сама – заедно срещу насилието“ на „Момичетата от града“

***

„Тежък криминален случай от Варненско. 35-годишен мъж удуши жена си и после зарови тялото й в двора...“

Btv Новините

***

"Какво е адът? Това е страданието, причинено от невъзможността да обичаш."

Фьодор Достоевски

 

Принудителна социална изолация, ограничена свобода, карантина в домашни условия и страх да не се разболееш, пулсираща неизвестност, намалени доходи, но реални разходи, заплаха от безработица, съвместяване на трудови с битови задачи в присъствието на децата... 

Това е част от моментната картина на съвременното общество, което се опитва да се съхрани, често на ръба на абсолютната лудост и съпътстващата я вълна от напрежение, която рискува да обърне лодката ни. Всеки сам избира пътя си на оцеляване, затворен зад четирите стени. Всеки по собствен начин отиграва кризата. Някои не успяват и трансформират тревожността си в агресия към най-близките. Правели са го и преди, но в момента жертвите им са в капан и няма къде да бягат. Случаите на домашно насилие растат. Някои от тях завършват с фатален край. Кой стои на пътя на агресорите и помага на жертвите? Търсим отговора от едно момиче, което наистина заслужава нашите аплодисменти. Юлия Андонова от 2010 година е част от екипа на Фондация „П.У.Л.С.”, чиято мисия е:

Да работи за свят, свободен от насилие чрез предоставяне на помощ и подкрепа на хора, преживели насилие и повишаване чувствителността на обществото към проблема с цел елиминиране формите на насилие в човешките отношения.

Откриваме Юлия в рамките на 48-часовото й дежурство в единия от двата кризисни центъра на Фондация „П.У.Л.С.” (единият е в София, другият в Перник). В него закрила могат да получат до 10 деца и тинейджъри, жертва на насилие, а ранният следобед е времето за учене и сърфиране в интернет. Юлия признава, че работата й е изключително емоционална, защото непрекъснато се сблъсква с тежки съдби. Изобщо не споменава думата „умора“.

„От началото на кризисното положение ние реорганизирахме нашата работа и поради тази причина ме намирате в 48-часово дежурство, но това е решение, което взехме с цел да оптимизираме нашата дейност и максимално да покрием двата ни кризисни центъра, така че всички хора, които се нуждаят от помощ, да я имат. 20 души от екипа ни оказват денонощна грижа и подкрепа на пострадали от насилие жени и деца.“

Има ли увеличаване на броя на хората, които търсят подкрепа при вас?

Непрекъснато получаваме нови заявки за настаняване от хора, пострадали от насилие. Често не можем да отговорим на всички, заради ограничения си капацитет. Когато имаме 10 легла, няма как да настаним 11 човека... Специфичното на ситуацията, следствие на епидемията от коронавирус, е че през последните няколко дни получаваме сигнали не по телефона, както обикновено, а в интернет – Фейсбук, Вайбър, месинджър.

Жертвите се страхуват дори да говорят. Пишат ни съобщения и после ги трият веднага. Крият се.

Нека реално си представим какво следва, ако едно семейство обитава малък двустаен апартамент и жертвата е по цял ден с насилника си. Какво се случва? Какво е да живееш с човек, който дори не ти позволява да ползваш свободно телефона си? А много хора живеят така. Преди дни настанихме в кризисния ни център майка с малко бебе, която беше жестоко пребита от бащата на детето си. В момента срещаме изключителна трудност да намерим работещи лекари невролози, които да я прегледат, защото тя е понесла много удари. Цялата ни здравна система е в колапс и случаите на коронавирус са с приоритет.

Защо много от жертвите са криели проблемите си досега?

В сегашната ситуация много хора получават един "студен душ", но намират пристан в семейството си. За други обаче семейството е кошмар. То е затвор. То е насилие. Именно за тези хора е още по-трудно да се справят в изолацията. Те няма къде да бягат, нямат спасение в работата си, нямат спасение в училището. Ние сме получавали сигнали от деца, които казват: "Училището е единственото място, на което аз мога да дишам спокойно. Там никой не ме бие и наранява". Жени се спасяват от насилието, на което са подложени ежедневно, като ходят на работа. Тези часове – на работа и в училище – са били онази глътка въздух, която

Има още...


им е помагала да оцелеят в ситуацията на ежедневен, непрестанен тормоз от страна на едни от най-близките им хора.

Работиш с много чувствителна материя. Как овладяваш емоциите си, сблъсквайки се такива тежки случаи?

Това, което са преживели жените и децата в нашите кризисни центрове, е ужасно. Затова и нашата работа е изключително емоционална. Наистина работим с много чувствителна материя, с деликатни проблеми, с тежки съдби. Това остава скрито за обществото, а не е никак маловажно.

Много е жестока да видиш как дете, което доскоро е било със своето семейство, вече не е,

как родителят се разделя с него просто ей така. Това става пред очите ми. Признавам, че в някакви моменти плача. От екипа ни не можем да разкриваме детайли, защото това касае сигурността на конкретни хора и е много над темата за коронавируса, от това зависят човешки животи... За пореден път се случва хора, които са осиновили дете, да го изоставят. То вече е тинейджър и следват нормални поведенчески проблеми за тази възраст, а изправени пред някакви предизвикателства, родителите не могат да се справят. Социалната ни система също няма достатъчно добри ресурси да ги подкрепи. Много жестоко е да видиш детето, което довчера е било обичано, може би още е обичано, но вече не е желано. И идва в кризисен център.

Отношението към него е като към неудобен домашен любимец, който е започнал да ръси повече косми, минал му е периодът за рекламация.

Какво извади на показ сегашната ситуация? Дали тя не е момент на отрезвяване?

Най-вече трябва да си дадем сметка къде се намираме, чисто емоционално. Блага имаме като общество, но дали ги оценяваме всекидневно? Нека използваме тази ситуация за осъзнаване, за подобряване на нашите личностни качества като хора, на нашето разбиране за другите, на връзките ни с децата и семейството. Ситуацията има две основни насоки. За онези, които са били твърде забързани в своето всекидневие, за онези, които са загубили фокуса, ценностите, следвали са програми с много натоварен работен трафик, всякакъв график, в който не е оставало време за най-близките, за почивка, за забавление, за книга... В тази връзка сегашният момент е прекрасен. За да спрем за малко, да си дадем сметка, че светът няма да свърши, ако прекараме един час повече с детето си, или ако гледаме романтичен филм с гаджето си или разходим кучето си.

За тези хора, които имат емоционална зрялост, това е един прекрасен стопър.

Да спрем и да видим – къде сме и къде бихме искали да бъдем. След като сме разбрали, че светът е толкова крехък. Така любезно ни бе напомнено, че всичко, което довчера сме смятали за важно, вече не е. Преди тази ситуация мога да кажа, че моят личен график беше запълнен до октомври, бях планирала всичко. От момента на обявяване на извънредното положение календарът ми изведнъж се разчисти и имам други приоритети. Това е един много голям урок за всички ни, за нещата, които правим сега и веднага.

Какъв  е психопрофилът на насилника?

Много е тъжно, защото когато говорим за човек, който упражнява насилие, ние преди всичко говорим за едно страдащо дете, върху което е било упражнявано насилие, когато е било малко. Човекът, който упражнява насилие днес, е вчерашното изплашено, плачещо, пребито малко момченце, което не е видяло друг модел на поведение от своите родители. И това е един безкраен цикъл, който много трудно се спира. От Фондация "П.У.Л.С" вече 21 години се опитваме да помогнем с обученията, които правим, с хората, на които помагаме, да има шанс днешните деца да не бъдат насилници утре.

Опитимист ли си?

Ако не бях оптимист, нямаше да го работя това. Добрата новина е, че хора, които не са пострадали от насилие, но знаят за такива случаи, търсят нашата помощ. Хората, с които работим, ни дават надежда, че един ден можем да живеем в свят без насилие, че можем да се обичаме, без да се удряме.

Като за финал:

Продължаваме да настаняваме при нужда лица, пострадали от насилие, имаме специално подготвено помещение за изолация за хора под карантина със спазване на всички препоръки от медицинска гледна точка. Защото в някои ситуации бягството от дома е животоспясяващо.

Юлия

Официална страница на Фондация “П.У.Л.С.”:

https://pulsfoundation.org/

Горещи телефони:

(+35976) 60 10 10
(+35976) 60 33 60

Фейсбук:

https://www.facebook.com/pulsefondation/

Електронна поща:

[email protected]
[email protected]

 

Влакът дерайлира: растат случаите на домашно насилие