ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Добра дума за добрата дума

Добра дума за добрата дума
Незнайно защо всички ние често пренебрегваме едно от най-мощните средства за комуникация с хората – добрата дума. Сякаш да си добър в днешно време не е символ на успешност и естествена зрялост, а белег за безхарактерност и липса на увереност. Способността да общуваш с всички като с равни, съвсем не е присъща на всеки. Особено когато става въпрос за йерархично обусловените връзки в рамките на някакво общество или компания. Всички сякаш държат да се знае, кой е по-висшият и по-нисшият в него. Рядко ще срещнете хора, способни да ви благодарят на глас, някак така естествено от речника ни са отпаднали изрази като: благодаря, моля, би ли ми услужил, много съм ти признателен... По-често ще срещнеш всичко, свързано с изразяването на негативното около нас от колкото обратното.
А колко по-лесно би било ако заложим на добрата дума и позитивното у нас. Не вярвате – тогава опитайте един прост експеримент: пробвайте да казвате само положителни неща в рамките на един-два дни, отбягвайте негативното и ще откриете, че хората са много по-отзивчиви, отколкото някога сте си представяли. Вероятно ще има и изненадани от поведението ви, но не се чудете - това явно няма да е случайно. Дори и тези, които са явни хейтъри, ще преосмислят поведението си, все пак естественият ни стремеж за принадлежност към групата не е за пренебрегване. Виждала съм това неколкократно, хората се променят и искат да бъдат добри. Само трябва да имат пример, който да следват и чудото ще стане.
 
Да, вярно някои просто няма да ви последват, защото да си добър не е популярно сред нашето общество. Въпреки това силно вярвам в поговорката „каквото повикало, такова се обадило” и в този смисъл бих искала с действията си всички ние да повикаме отдавна заровеното у нас добро. Тогава всички ние ще бъдем не само по-щастливи и готови да се раздаваме, но и способни да приемаме и уважаваме хората около нас. Спомнете си колко щастливи бяхте, когато човекът над вас ви благодари за добре свършената работа, когато продавачката в кварталния магазин ви посрещна със „здравейте” и усмивка на уста, когато сервитьорът ви обслужваше, сякаш сте му на гости у дома и ще откриете, че това не е случайно. Всички ние имаме нужда от добра дума, приятелско отношение и уважение. Материалното не е достатъчно и докато не разберем това, никога няма да можем да бъдем щастливи и обичани. А това всъщност е толкава лесно и постижимо – обърнете се към доброто в себе си и ще преоткриете света в друга светлина. Не казвам, че е лесно, но си струва да опитаме.

Коя е тя? Това и тя не знае... Опитва се, но все не може да се опознае. Дете, момиче или майка с две деца? Обичаща или ненавиждаща заобикалящата я среда? Принцеса или пепеляшка у дома? Предприемач, работник или просто домакиня? Сексуален инвалид или истинска богиня? Летяща или дишаща прахта? Усмихната или озъбена като смърта? Разумна или вятърничава? Модерна или обикновена жена? Зашеметяваща ил...