Готови ли сте да загубите работата си, за да оцелеем и да продължим да храним държавния апарат? Няма значение дали сте готови, или не сте – това е единственият вариант. Държавата ни не предлага никакви решения, освен въведеното извънредно положение и социална изолация.
Неминуемо въведеното извънредно положение ще даде възможност на здравната система да се подготви за предстоящия пик на пандемията у нас и това ще помогне на медиците да удържат фронта в тези ужасни времена. Никой не се съмнява в това. Проблемът е, че с продължаването му до 13 май (което, вярвам, не е учудило никого) следва държавата да представи на своите граждани отговор на въпросите, които ги вълнуват.
Какво ще направим, за да намерим начин да живеем с COVID-19, а не да се крием по къщите си от него?
Има ли мерки, които ще ни дадат възможност да рестартираме живота и икономиката си?
Ще има ли масови тестове или те са само за уважаемите депутати?
Какво ще правим след 13 май или тогава се очаква да продължим с извънредното положение до 13 юни?
Как ще оцелеят българите и кой ще ги спре да започнат да излизат навън в търсене на възможност да изхранят семействата си?
За всички е ясно, че ще платим висока цена, за да намалим щетите от пандемията и да запазим близките си. Ще се наложи да намалим разходите си, възнагражденията си, а някои от нас ще загубят работата си. Никой не ни пита дали ни харесва, или не –ситуацията изисква бързи и неотложни мерки. Преструктурирането и откриването на нови хоризонти и възможности е за предпочитане, но в повечето от секторите е почти немислимо. Затова много работодатели ще се принудят да освободят служителите си, независимо че повечето от тях са вложили изключително много в подбора и обучението им.
В същото време държавата не само че не прави опит да помогне на напълно блокираните сектори, а се опитва да спести и поддържа фиска с т.нар. мерки 60/40, които е ясно за всички, че всъщност са 23/77. Ясно е, че това не е достатъчно, ако си притиснат до стената и нямаш никакви резерви и приходи.
И все пак – не е ли нормално държавниците ни, освен да ни обясняват, че сме малка и бедна държава, да започнат да действат, демонстрирайки емпатия и съпричастност към гражданите си?
Тези, които плащат, за да съществува тя и целият й апарат. Ясно е, че няма как да очакваме да реагират като големите европейски държави, защото е факт, че не плащаме най-високите данъчни ставки, но все пак.
Къде ще отиде новият дълг от близо 10 милиарда, който г-н Горанов предлага да вземе? – се питат много от нас. Не е ли ясно? Ще отиде за издръжката на безумно големия държавен апарат, който имаме, и за любимите ни депутати.
Наясно ли сте колко държавни служители има в страната? Ще се учудите ли, ако разберете, че те са близо 440 000, като това не включва общинските служители.
Знаете ли колко взима един депутат? Основното възнаграждение на един народен представител е 3807 лв., а като включим начисленията за прослужено време и т.нар. „2/3 безотчетни“, то става средно 6954 лв. месечно (тази информация може и да не е съвсем актуална, защото въпреки кризата и извънредното положение те успяха да увеличат възнагражденията си от 1 април, дори и увеличението да бъде замразено засега).
Според управляващите бизнесът трябва е гъвкав и да намали заплатите на своите служители, за да оцелеят и успеят да кандидатстват за новата държавна схема – 23/77.
Питам се, те готови ли са да си намалят заплатите? Готови ли са да уволнят и преструктурират държавния апарат (изключвам лекарите, полицаите и учителите, разбира се)? Или готови ли са да започнат да взимат минималната работна заплата за страната, както направиха депутатите и целият публичен сектор в Македония? Това няма ли да намали риска за фиска и да ни помогне да не взимаме толкова голям дълг?
Питам се, готови ли са всички от публичния сектор да бъдат съпричастни и да разберат, че държавата ни ще започне да се възстановява след кризата едва в края на 2020 г.
Питам се, те недосегаеми ли са? За тях криза няма ли и защо всички останали трябва да сме готови да понесем всички последствия на кризата – от социалната изолация до икономическия крах, а те трябва седят необезпокоявани, сякаш живеят в една друга паралелна вселена.
Питам се, готови ли сте да си намалите заплатите с 50%, за да можем да продължим напред и да храним публичния сектор и депутатите си?
Защо трябва да си подаде оставката моментално?
