ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Домашното насилие в България през погледа на немска журналистка

Домашното насилие в България през погледа на немска журналистка

Снимка: Victoria_Borodinova/Pixabay

От началото на пандемията случаите на физическо и вербално насилие срещу жени в България са се увеличили с 80%, според данни на неправителствени организации. Чудовищна цифра. Страната обаче не публикува официална статистика. Броят се само случаите на жени, загубили живота си, а това е крайно цинично.

Стряскащите цифри провокират Андреа Беер, журналистка от германската обществено-правната медийна мрежа ARD да направи радиорепортаж по темата от София. 

Разказът на Светлана*

Апогеят на насилието над жени е достигнат по време на локдауна от средата на март до средата на май миналата година. В този период 9 жени бяха убити от своите настоящи или бивши партньори. Репортерката на ARD ни среща с една от тези жени, която в репортажа се нарича Светлана, но всъщност се казва по друг начин. Светлана разказва, че по време на локдауна нейният партньор бил особено раздразнителен:

"По време на пандемията разстоянията между неговите избухвания ставаха все по-къси. Преди да си тръгна, той почти всяка седмица брутално ме нападаше с думи."

Партньорът на Светлана бил обсебен от желанието да упражнява власт над нея и постепенно я вкарал в състояние на пълна изолация. Жената била принудена да продаде автомобила си и двамата се преместили да живеят в провинцията. Репортерката описва Светлана като крехка и ранима 31-годишна жена, която говори много тихо, с пресъхнала уста и потрепващи устни.

"Дребни, ежедневни неща се превръщаха в някакъв много сериозен и важен проблем, а той непрекъснато ме обиждаше по много грозен начин. После утихваше, след което цикълът отново се повтаряше", разказва Светлана.

"Държавата не прави нищо"

Андреа Беер обяснява, че макар да членува в ЕС, България не публикува официална статистика за домашното насилие. Колкото и да е цинично, броят се само умрелите жени.

През 2020 година 25 жени бяха убити от своите настоящи или бивши партньори.

По въпроса разсъждава Мария Чомарова, директорка на фондация "Анимус":

"Към този момент държавата не прави нищо. Държавата изобщо не гледа на домашното насилие като на обществен проблем. Самата ситуация на пандемия е кризисна и води до големи напрежения. Много хора реагират на тази ситуация по-скоро агресивно, отколкото тъжно."

Агресивни са най-вече мъжете, обяснява Милена Димитрова от горещата линия на "Анимус". 30-годишната психоложка от София добре познава мъките на отчаяните жени, чиито гласове чува по телефона. В условията на пандемия е много по-трудно от обикновено да се осигури сигурно убежище на жени, които са в опасност. Разходите се увеличават, защото трябва да се правят PCR-тестове, например, а местата за настаняване на такива жени открай време са прекалено малко.

Дори в милионната столица София има само едно такова убежище със смехотворно малък брой места.

Милена Димитрова обяснява: "Хората имат нужда от това да бъдат изслушани и подкрепени, да получат съвет. Когато получат такава подкрепа, те вече имат възможност да си представят своето собствено бъдеще по различен начин и да предприемат нужните действия, за да се защитят."

Можем ли да разчитаме на изборите?

В края на репортажа си Андреа Беер припомня, че на 4 април в България се избира нов парламент. Но само малцина политици настояват за приемането на по-добри закони срещу домашното насилие. А това е тъжно, смята Мария Чомарова от "Анимус", която обяснява:

"Има закон срещу домашното насилие, но той не работи добре. Бяха подготвени промени в закона, които са много добри, защото предлагат на жертвите повече сигурност и закрила на пострадалите."

Точно от това има нужда и Светлана, която през януари най-после успя да се отърве от връзката, подложила я на такива изтезания.

"В този момент на дива ярост от негова страна аз реших, че повече няма да търпя. И въпреки пандемията, въпреки че изобщо няма къде да отида, аз реших, че в този миг ще бъда силна и ще намеря път да се измъкна. И го направих", разказва Светлана пред репортерката на ARD. 

 

Ако искате да бъдете част от усилията проблемът с домашното насилие в България да се разреши или имате нужда да споделите, заповядайте в нашата фейсбук група НЕ СИ САМА - ЗАЕДНО СРЕЩУ НАСИЛИЕТО.

При нужда, обадете се на 0800 18 676 и 02/981 76 86.

 

Надя Дерменджиева: "В България все още се надяваме и жените да сме хора"

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...