От началото на пандемията случаите на физическо и вербално насилие срещу жени в България са се увеличили с 80%, според данни на неправителствени организации. Чудовищна цифра. Страната обаче не публикува официална статистика. Броят се само случаите на жени, загубили живота си, а това е крайно цинично.
Стряскащите цифри провокират Андреа Беер, журналистка от германската обществено-правната медийна мрежа ARD да направи радиорепортаж по темата от София.
Разказът на Светлана*
Апогеят на насилието над жени е достигнат по време на локдауна от средата на март до средата на май миналата година. В този период 9 жени бяха убити от своите настоящи или бивши партньори. Репортерката на ARD ни среща с една от тези жени, която в репортажа се нарича Светлана, но всъщност се казва по друг начин. Светлана разказва, че по време на локдауна нейният партньор бил особено раздразнителен:
"По време на пандемията разстоянията между неговите избухвания ставаха все по-къси. Преди да си тръгна, той почти всяка седмица брутално ме нападаше с думи."
Партньорът на Светлана бил обсебен от желанието да упражнява власт над нея и постепенно я вкарал в състояние на пълна изолация. Жената била принудена да продаде автомобила си и двамата се преместили да живеят в провинцията. Репортерката описва Светлана като крехка и ранима 31-годишна жена, която говори много тихо, с пресъхнала уста и потрепващи устни.
"Дребни, ежедневни неща се превръщаха в някакъв много сериозен и важен проблем, а той непрекъснато ме обиждаше по много грозен начин. После утихваше, след което цикълът отново се повтаряше", разказва Светлана.
"Държавата не прави нищо"
Андреа Беер обяснява, че макар да членува в ЕС, България не публикува официална статистика за домашното насилие. Колкото и да е цинично, броят се само умрелите жени.
През 2020 година 25 жени бяха убити от своите настоящи или бивши партньори.
По въпроса разсъждава Мария Чомарова, директорка на фондация "Анимус":
"Към този момент държавата не прави нищо. Държавата изобщо не гледа на домашното насилие като на обществен проблем. Самата ситуация на пандемия е кризисна и води до големи напрежения. Много хора реагират на тази ситуация по-скоро агресивно, отколкото тъжно."
Агресивни са най-вече мъжете, обяснява Милена Димитрова от горещата линия на "Анимус". 30-годишната психоложка от София добре познава мъките на отчаяните жени, чиито гласове чува по телефона. В условията на пандемия е много по-трудно от обикновено да се осигури сигурно убежище на жени, които са в опасност. Разходите се увеличават, защото трябва да се правят PCR-тестове, например, а местата за настаняване на такива жени открай време са прекалено малко.
Дори в милионната столица София има само едно такова убежище със смехотворно малък брой места.
Милена Димитрова обяснява: "Хората имат нужда от това да бъдат изслушани и подкрепени, да получат съвет. Когато получат такава подкрепа, те вече имат възможност да си представят своето собствено бъдеще по различен начин и да предприемат нужните действия, за да се защитят."
Можем ли да разчитаме на изборите?
В края на репортажа си Андреа Беер припомня, че на 4 април в България се избира нов парламент. Но само малцина политици настояват за приемането на по-добри закони срещу домашното насилие. А това е тъжно, смята Мария Чомарова от "Анимус", която обяснява:
"Има закон срещу домашното насилие, но той не работи добре. Бяха подготвени промени в закона, които са много добри, защото предлагат на жертвите повече сигурност и закрила на пострадалите."
Точно от това има нужда и Светлана, която през януари най-после успя да се отърве от връзката, подложила я на такива изтезания.
"В този момент на дива ярост от негова страна аз реших, че повече няма да търпя. И въпреки пандемията, въпреки че изобщо няма къде да отида, аз реших, че в този миг ще бъда силна и ще намеря път да се измъкна. И го направих", разказва Светлана пред репортерката на ARD.
Ако искате да бъдете част от усилията проблемът с домашното насилие в България да се разреши или имате нужда да споделите, заповядайте в нашата фейсбук група НЕ СИ САМА - ЗАЕДНО СРЕЩУ НАСИЛИЕТО.
При нужда, обадете се на 0800 18 676 и 02/981 76 86.
Надя Дерменджиева: "В България все още се надяваме и жените да сме хора"
