Общество

Достигнахме ли коронния си номер - няколко неудобни въпроса

Има ли отговори?

Достигнахме ли коронния си номер - няколко неудобни въпроса

Снимка: aljazeera.com

Не вярвам да сме достигнали "коронния" номер на темата за коронавируса. Очаквам още "дизайнерски" решения от властимащите, които не седяха на 2 метра разстояние един от друг в парламента при установени няколко случая на коронавирус там, но вместо това затвориха парковете, където със сигурност може да се спазва нужната дистанция... Мисля да не давам отговори, мисля да задавам въпроси. Въпроси, които можете да си зададете и вие, с ясното съзнание, че никой няма да отговори на тях, но поне можете да поразсъждавате по темата... Защото по-добре да ги задаваме, отколкото шумът на прахосмукачката вкъщи да заглуши разума ни. 

Правя кратка ретроспекция. На 11 април здравният министър Кирил Ананиев издаде заповед, с която от 16 април се затварят всички кооперативни пазари и цветни борси в страната. Този път забраната не се премахна поради липса на "обществен консенсус" по темата, както с маските, а остана, въпреки че и тук консенсус не се открива. Представяме си, че сме в хипермаркет. Пускат ни един по един в магазина. Вътре грубо има 50 човека. Какво предотвратява струпването им точно на щанда с доматите? Или разчитаме, че ако 25 са на него, другите 25 са вече при млечните продукти? Доверяваме се виртуално, а после отново пристъпваме към темата с градския транспорт, в който, ако трябва да бъдем на 2 метра разстояние, по груби сметки излиза, че трябва да се возят около 4 – 5 човека в затвореното пространство. Но вместо да са 5, те са поне 15.

Защо в градския транспорт (затворено пространство) да може, а в парка (отворено пространство) и на 2 метра разстояние да не може? 

Няколко часа след наредбата за пазарите влезе в сила и тази за носенето на маски. Вече наистина. До 26 април. В заповедта се посочва, че маски ще се носят задължително на закрити или на открити обществени места като транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове (как да носим маска в парка, като на входовете му има лента и не можем да припарим?), църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и други.

Споменахме църкви, та се сетих и за тях – само Българската православна църква отказа да затвори вратите си за празника. В страната ни дълго продължи спорът как да се празнува Великден, заради очакваното струпване на хора пред храмовете и огромните рискове от разпространението на коронавирус. Премиерът сподели, че за някои хора е жизненоважно да отидат в храма на празника, но може би е не е толкова важно да се грижат за своето здраве и това на другите. През това време две съседни държави с предимно православно население направиха избор, който не оставя място за "обществен консенсус", а посланието, което опитаха да отправят, е: "Животът преди всичко". В Сърбия и Северна Македония и църквите, и жителите бяха оставени без всякакъв избор. Да, в името на живота. А тук при "настъпващия Ад" църквите останаха отворени. Иконите се дезинфекцират. След всеки, който ги целуне ли? Или пак като общата лъжичка? Не знаем. И дори и след Великден, все още няма отговор. 

Абсолютно предвидимо хората се настроиха на празнична вълна и всеки пое пътя си от София към родното си място. С попълнени декларации, разбира се, но при лек режим. Хиляди минаха КПП-тата, разположени на изходите на столицата. Няколко часа по-късно на извънреден брифинг бе обявено, че министърът на здравеопазването Кирил Ананиев е издал заповед, с която се забранява влизането и излизането от София от полунощ в четвъртък срещу петък. Ген. Венцислав Мутафчийски сподели, че се наблюдава едно много тревожно нещо – масово напускане на София, при положение че точно столицата е и основното огнище на болестта. Тоест изчакахме всички да се изнесат и чак тогава въведохме забраната. Защо, като беше толкова предвидимо? 

От глад ще умрем, не от коронавирус,

защото колелото на икономиката ни не се върти. Замря, както и всички онези малки магазинчета, които затвориха... Както всички фирми, чиито стоки не са нужни вече поради факта, че когато си съкратен или взимаш половин заплата, единственото, към което се стремиш, е да си платиш сметките за месеца и да се погрижиш за прехраната на семейството си.

И това не е всичко,

защото това са само малка част от всички въпроси, които можем да си зададем. Задавайте си ги, задавайте ги и гласно, за да ги чувате ясно. И търсете отговора, въпреки че вероятно няма да го получите. Мисълта е важна, защото напоследък все по-често се чувства липса на такава. "Маските са за да мълчите, а не за да ви пазят!" – това са думите на Милен Цветков, които всички цитират в момента. Но недейте да цитирате напразно и вие, а дори и с маска на уста се замислете над тях. Може би след няколко минути някой ще смъкне за секунда маската, за да изкрещи "Защо?", но все пак – недейте на обществено място, че има опасност да отнесете някоя солена глоба въпреки намалената си заплата. И само още нещо – междувременно в Израел протестират на два метра разстояние един от друг.

 

 

 

Защо умните хора вярват в митовете за коронавируса?