ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Думата на психотерапевта: Кризата ще е тест за тези, които не са пораснали психически

Досега не сме преживявали ситуация като сегашната криза, резултат от обявяването на епидемия от коронавирус. Ситуация, която поставя нови предизвикателства пред всеки един от нас и спешно налага промяна в приоритетите. Как да се съхраним, емоционално и физически, как да овладеем страховете си, за да имаме сили за адекватна реакция? С тези въпроси се обърнахме към психотерапевта Детелина Стаменова. 

"Психотерапията е начин да дадеш на душата си мехлема, от който има нужда, когато е наранена", убедена е тя.

Понеделник, обикновено, е най-омразният и натоварен ден за работещите. 16 март обаче не е като всички останали понеделници. Заради карантината много българи ще го прекарат в условията на домашен офис. Как да се настроим на новата вълна?

Предполагам, че с днешна дата за работещите от вкъщи ще бъде доста по-трудно от обичайното и определено по-натоварено, защото ще трябва да съчетават работа, тревожност, занимаване на децата и домашни задължения. Вероятно физически активните в обичайни условия, които спазват препоръката за ограничаване на излизането извън дома, ще бъдат фрустирирани от липсата на движение. Честно казано, ситуацията е много необичайна и онова, което е

най-важно в момента, е да запазим усещането за ред.

Затова да се опитаме да живеем в някакво максимално структурирано ежедневие, със ставане в обичайното ни време, дори с обличане на чисти дрехи, с които не сме излизали, но по-скоро такива, с които бихме отишли на работа, с начало и край на работния ден, с ясно поставени задачи, които да се опитваме да изпълняваме (няма значение колко са смислени), отделяне на работно пространство...

Тъй като ще намалим движението, добре е да включим някакви физически занимания в програмата си – от тривиалните, но интензивни коремни преси и лицеви опори, до йога и пилатес поне по 30 минути на ден. Не забравяйте, че дори затворниците на строг режим имат 60 минути за раздвижване. Така че, ако не можете да спортувате, танцувайте. Това върши работа, създава настроение и повдига духа.

Внимавайте и с храненето. Занижените нужди от калории и обездвижването могат да имат негативен ефект върху килограмите за периода от двете седмици на карантина. Същото важи и за алкохола. Той ще притъпи усещането за тревожност, но няма да реши нито един от проблемите ни.

Предполагам, че в момента би помогнало за намирането на смисъл и воденето на дневник (дори да е фотодневник), засаждане на растение, четене на книги и гледане на филми, усвояване на умение, което отдавна отлагате и други дейности, които дават усещане за развитие.

За децата това е особено важно. Усещането за ред, на което са свикнали, е добре да бъде поддържано, колкото и да е трудно това в началото или колкото и заучено да звучи: сутрин учим, а следобед се забавляваме.

Настъпи ли моментът на отрезвяване след първоначалната паника?

Надявам се, но се съмнявам. С нарастването на броя на заразените и затягането на мерките за ограничаване на заразата, вероятно ще настане още по-голяма паника, поне вътре в нас. Наскоро д-р Дончев, психиатър, сподели: „По-добре тревожен и жив, отколкото безгрижен, но с трайни поражения“. В момента дори симптомите на настинка карат много хора да се психират. Така че – тревожни, ако не и паникьосани, дори за няколко часа, ще са много българи. Може би в момента

отрезвяването е ключово

за тези, които искат да се съхранят във всеки един смисъл.

Българинът е емоционален, невярващ, непризнаващ авторитети, подлагащ всичко на съмнение. Доколко е важно да подтиснем тези качества, за да овладеем ситуацията?

Първата ми асоциация в отговор на въпроса беше с един стар български филм и фразата: „Къде е Кирчо, че техните го търсят да го бият“. Как да вярваме на „родителите“ и авторитетите, дори когато сме на възраст, дори когато положението е сериозно, ако дълбоко в себе си сме се съмнявали в решенията и отношението им, дори когато след години сме им простили, защото са ни направили „хора“? Това недоверие в авторитетите едва ли можем да го потиснем, но може би бихме могли да го признаем, че съществува, и така, евентуално, да го преодолеем. Да не спорим, а да постъпваме отговорно спрямо нас самите и околните е позиция на възрастен, не на дете. И това е трудна задача за всеки, който не е „пораснал“ психически.

Отлагането на удоволствието заради принципа на реалността не е никак лесно.

„Под въздействието на азовия нагон към себесъхранение принципът на удоволствието се заменя с принципа на реалността, който, без да изоставя получаването на наслада като крайна цел, все пак изисква и успява да наложи отлагане на задоволяването, отказ от някои негови варианти и временно изтърпяване на неудоволствие по дългия път към удоволствието. Зигмунд Фройд пише този свой текст („Отвъд принципа на удоволствието“), според мен един от най-силните му, преди 100 години, след смъртта на дъщеря си от инфлуенца, завършвайки с „и да бъдем готови да изоставим един път, по който сме вървели известно време, ако се окаже, че той не води към нищо добро“. 

И още...