Демокрацията е застрашена повече от всякога. Изречението не е просто банална мрачна прогноза. Оказва се, че една движеща сила отнема много повече гласове дори от най-жестоките диктатури, познати на човечеството. Това е толерантността. Или по-скоро нейното добре завоалирано лице, наречено политическа коректност, в което често се припознаваме. Стремежите към повсеместна справедливост, които много от нас споделят, започват да се пречупват през призмата на вулгарното и радикалното.
Хуманните цели, които поставиха началото на Black Lives Matter, са далеч от сегашната реалност, както многократно писахме. Днес движението е факторът, който налага новите стандарти в смисъла на словото. И докато демонтирането на статуя е обратим процес, то заличаването на нечия свобода оставя трайни поражения върху всяка личност с мнение, различно от общоприетия дискурс. Иронично, но по нелицеприятен начин свобода отнемат същите тези, които желаят тя да бъде осигурена в демократичните страни. А действията в тази посока стават все по-радикални. С насмешка приехме преименуването на търговски продукти. Объркани и привидно гневни бяхме, когато паметниците започнаха да напускат пиедесталите си. Ала реакциите ни на обида сякаш се изпаряват, когато нападани са интелектуалци, дръзнали открито да заявят нагласите си, без те да представляват заплаха за нечий живот или сигурност.
Именно своеобразното потисничество над някои знаменитости е днешният повод за коментар в повечето медии. Контрапункт на зле разбраните принципи на толерантността е „Писмо за справедливостта и открития дебат“. То е подписано от над 150 изтъкнати журналисти, активисти и хора на изкуството. Най-забележително е присъствието на Салман Рушди, Ноам Чомски, Маргарет Атууд и Дж. К. Роулинг. Всички те са станали жертви на така нареченото явление „култура на отрицанието“ (cancel culture), при което дадена позиция става публично заклеймена като недостоверна и опасна за масовото съзнание. Обикновено скандалните изказвания са по теми, свързани със сексуалността, етническата или расовата принадлежност и пола, а вследствие на изказванията си редица популярни лица губят любовта на почитателите си.
Целта на писмото не е да омаловажи мястото на толерантността в обществото. Напротив, подписалите се са в подкрепа на борбите за равноправие, но въпреки това изтъкват, че прекомерният фокус върху политическата коректност би довел до още по-вредно потъпкване на демократичните ценности, тъй като това ще рефлектира най-вече върху свободното слово и публичността.
Писмото е публикувано в списание Harper's Bazaar. В текста се казва: „Нашите културни институции са изправени пред пробен период. Мощните антирасистки движения и протести за социална справедливост настояват за полицейски реформи и призовават за равенство в обществото и не на последно място във висшето образование, филантропията, журналистиката и изкуствата. Но това необходимо преосмисляне създава един нов набор от политически обвързаности и морални възгледи. Те отслабват традициите на открития дебат и толерантността в полза на идеологическия конформизъм. И докато адмирираме първото, то ние се обявяваме против второто“.
Текстът продължава по следния начин: „Силите на либерализма стават все по-мощни и имат до себе си могъщ и опасен съюзник в лицето на Доналд Тръмп, който е реална заплаха за демокрацията. Но съпротивата не трябва да бъде утвърждавана като нова догма или нов вид насилие, с което десните демагози вече злоупотребяват. Свободният обмен от информация и идеи е кръвоносната система на либералното общество, но той става все по-свит“. И е допълнено:
Има още...
„Докато очакваме тези действия от крайната десница, цензурата се разпространява все по-широко и в нашата култура: има нетолерантност към противоположни идеи, публично опозоряване, а също и социално отхвърляне.“
Авторите на текста отбелязват и нелогичните действия на институционалните лидери, които вместо реформи налагат неадекватни ограничения, които оказват негативно въздействие над работата на университетски преподаватели или журналисти. Те са принудени да се самоцензурират, в случай че желаят да запазят препитанието си. Дадена е гласност и на тревогите на инициаторите. По тяхно мнение „задушаващата атмосфера ще увреди най-важните каузи на нашето време, за които сме се борили досега“.
Интерес предизвикват мотивите на писателката Дж. К. Роулинг да подпише писмото. Преди седмици споделихме, че тя се е превърнала в събирателен образ на езика на омразата заради свои публикации в Туитър, които на свой ред бяха заклеймени като „проповядващи трансфобия“. Днес създателката на Хари Потър е една от най-непопулярните личности в социалната мрежа. С това обаче не приключват скандалите около нейната особа. Преди дни нов пост предизвика масово напрежение и нови обвинения в трансфобия.
В новото си изказване Роулинг нарече хормоналната терапия „терапия за гей-конверсия“. Тя коментира и здравните рискове, които крие тази терапия. Роулинг казва в изявлението си, че почти винаги транссексуалните активисти отричат или подценяват опасността на страничните ефекти. Мнението е защитено с прикачена към публикацията научна статия.
В отговор на тези твърдения транссексуалният активист Мънро Бергдорф коментира, че Джоан Роулинг не притежава ценз, с който да дава съвети като тези, а следователно – и да сподели мнението си. „Дж. К. Роулинг не е учен. Не е лекар. Тя не е дори и експерт по половете. Тя е хетеросексуална бяла милиардерка, която е решила, че знае кое е добро за нас и нашите тела. Битката обаче не е нейна“, казва Бергдорф и посочва, че писателката е заплаха за цялата ЛГБТ общност. Последвалата реакция от страна на Роулинг само потвърждава нуждата от писмото. Пиар мениджърът ѝ заяви, че тя повече няма да коментира темата. Но с какво едно изказване без обидни квалификации заплашва сигурността на тези групи?
