Понякога се вглеждам в миналото и сегашното, там, където едни хора затварят, убиват и измъчват други хора. Винаги съм си задавала въпроса "Защо? Как е възможно?" и, разбира се, се самозалъгвам, че участващите в зверствата са по-особени, природно зли, нямащи нищо общо с добрите хора...
През 1971 г. американският психолог Филип Зимбардо провежда експеримент, целящ да провери реакциите на хората в състояние на ограничена свобода и наложената социална роля върху поведението. В мазето на Станфордския университет Зимбардо затваря 3 кабинета с решетки вместо врати и оставя вътре само по 3 легла. Малка тъмна стаичка превръща в място, където затворниците изтърпяват "наказания" за провинения.
Участниците в експеримента са събрани по обява, като са отсяти онези с индикации за евентуални психически отклонения. Подбраните нормални 24 участници - студенти - са разпределени по случаен принцип на затворници и пазачи. По молба на Зимбардо избраните за затворници са "арестувани" от местната полиция за по-голяма достоверност и под конвой отведени в "затвора". Там са вкарани в подземието със завързани очи; събличат ги и ги обезпаразитяват.
Всички пазачи са с "униформи" и сребристи слънчеви очила, които не позволяват да се виждат очите им. Зимбардо смята, че така отнеме част от "човешкото" у тях и се създава усещане за сила и власт над останалите. Забранено е да се използва сила, но е позволено да се намират други начини за създаване на страх.[[quote:0]]Още в началото на експеримента "пазачите" започват да се подиграват и унижават "затворниците" - процес, който Зимбардо нарича "начало на деградацията". Сутринта след първата нощ част от "затворниците" организират бунт, наречен от психолога "бунт срещу ананонимността". Водачът им е вкаран в тъмната стаичка, а пазачите се озлобяват към останалите затворници. Той моли Зимбардо да го освободи от експеримента, но психологът го уговаря да остане, като му обещава да не бъде измъчван в замяна на това да доносничи срещу другите. Студентът се връща в килията, но инсцинира "душевно разтройство" и, прозрял измамата му, ръководителят на експеримента се принуждава да го освободи. Така този младеж успява да запази достойнството си. Сред останалите участници тръгва слух, че той ще се върне с приятели и ще ги освободи. Това кара ученият да "разтури" затвора и да го премести в друга част на сградата.
Пазачите са принудени наново да изградят затвора и се озлобяват още повече срещу "затворниците", дори един от тях се барикадира сам в килията си и моли Зимбардо да го извади от експеримента. Пазачите засилват тормоза над останалите. Изпаднал в паника, бунтовникът отказва да си тръгне, но след проведен терапевтичен разгавар той все пак е освободен. На негово място влиза студент от списъка с резервите. Новият участник обаче обявява гладна стачка и бива вкаран в тъмната стаичка за назидание. Другите затворници, подтиквани от пазачите, му се подиграват и обиждат. Отчита се, че затворниците не правят това против волята си, а защото гладуващият се е превърнал в човек, създаващ им проблеми с "управата" и гневът срещу него е истински.
Държащите се добре със "затворниците", неучастващи в издевателствата "пазачи", гледат да си намират занимания и не се противопоставят активно срещу колегите си. Мълчаливата подкрепа обаче ги насърчава да стават все по-изобретателни.
В края на 5-тия ден, след посещение от колегата на Зимбардо, Кристина Маслах, експериментът е прекъснат, въпреки че до края му остават още 9 дни.[[more]]Резултатите от него се използват като доказателство за податливостта и покорността на хората спрямо оправдаваща действията им идеология, подържана от обществото и държавата. Илюстрация е на теорията на конгнитивния дисонанс, влиянието на властта и авторитета.И ни кара да се замислим дали наистина само природно зли и лоши хора са причината да се случват отвратителни неща...
