Общество

Една българка от Берлин: Всички тук бързо заработиха като една машина

Общество

Румяна Александрова е икономист по образование и собственик на малък бизнес. Живее в Берлин от близо 15 години. Има ли база за сравнение между българската и германската система за справяне със пандемията и нейните последствия за обществото и икономиката и какъв е немският начин за справяне с кризата – ето нейните наблюдения.

От вчера в Германия влязоха в сила нови мерки за ограничение на движение на хора, как се отнасяте към тях?

В Германия всяка област има свободата да приема мерки самостоятелно и независимо от другите. По-рано миналата седмица първи затвориха границите си Северен Рейн-Вестфалия, Баден-Вюртемберг и Бавария. От днес се включва Берлин и Бранденбург, както и други области.

Цялото общество (включително ние и близкият ни социален кръг) е абсолютно наясно със ситуацията. Има разбиране, има и спазване на всички необходими предписания. И това започна от преди поне две седмици, въпреки че официално нямаше рестриктивни мерки, а само апели. По-трудно беше да се приберат учениците и младежите, но в рамките на една седмица големите групички от парковете постепенно изчезнаха. Вълната от хора, които се презапасяваха с храна, също отмина в рамките на седмица. Разбира се, има рафтове в магазините, които са полупразни, асортиментът е по-ограничен, но като цяло не липсва нищо… освен предпазни маски.

Какъв е Берлин в момента? Какво не/работи, има ли хора по улиците, каква е атмосферата?

От вчера има нови наложени мерки в Берлин (засега в рамките на две седмици). Ограничават се още повече социалните контакти, затвориха допълнителни обекти, които до миналата седмица все още работеха (с видимо по-малко клиенти и спазване на мерки, но все пак работеха). Групите от хора, които могат да се движат по улиците, са ограничени до двама или съответно семейство или хора, живеещи в едно домакинство. Спортът на открито е разрешен също, но самостоятелно. За разходки на кучета – ясно, както навсякъде. Публикуван е и списък с изключения, който включва посещение на лекар, ходене на работа, до магазин/аптека, даряване на кръв или погребения.

Градът е празен и спокоен. Транспортът е с разреден график. Хората се качиха масово на колелата. Имаме много информация. В медиите непрекъснато се водят дискусии, търсят се експертни мнения и според мен на обществото не се спестява нищо. Цялата информация се представя спокойно, има видео включвания на проминентни лица, които са заразени или са в карантина. Дават се съвети от психолози, публикуват се списъци със съвети. В началото си личеше, че разработена стратегия за подобна ситуация няма, но много бързо всички се стегнаха и заработиха като една машина.

Какво е общественото настроение в Берлин, изобщо в Германия?

Като навсякъде. Отвсякъде се апелира за солидарност. Организират се малки групи за взаимопомощ на чисто битова база, но не само. Разменят се медицински консумативи между съседни държави. Тези дни пристигнаха маски и предпазни облекла от Китай. Вчера излъчиха репортажи как в момента немски болници приемат спешни пациенти от Франция и Италия, тъй като тук все още има свободен капацитет в болниците. Хората се транспортират с хеликоптери. Тук също се правят нови поръчки за апарати, но всичко това се комуникира непрекъснато и хората са спокойни, че със всеки изминал ден системата има все по-голяма готовност.

Как германското правителство оповестява новините, свързани с пандемията, и мерките срещу нея?

Правителствени представители на всички области в Германия, експерти, лекари, психолози и лично Меркел, всички са в новините и в различни предавания. Информацията е много и е много добре представена на обществото. Хората са искрени, и най-важното – не се всява паника.

Вие следите и българската, и немската ситуация, какви са разликите в поведението на властите и в това на хората?

Самодисциплината на германците е прословута и този път не изневериха на себе си, повсеместна е. Правителството взе светкавично бързи мерки за подпомагане на засегнатите бизнеси (големи средни, включително самоосигуряващи се артисти, които са от днес за утре без стотинка доход). Приет е огромен финансов пакет за подпомагане без горен таван. Прието е временно замразяване на член от закона за наемите, според който при неплащане на два поредни наема, оставаш без дом. Хората се страхуват, разбира се, за това какво ще стане след месец-два. Ще имат ли работа, ще имат ли пари, но от друга страна, всеки си казва: „ в Германия сме, страната ни силна, службите ни работят, гладни и без дом няма да останем“ и това някак си държи хората.

От другата страна е България.

Има още...


За жалост, за много малко време изпуснахме момента да се приберем в София и сега стоим тук и следим ситуацията отдалече. Притесненията за нашите родители са адски и непрекъснато следим целия поток от информация. В някакъв момент колкото и да не искаме, започваме да сравняваме. Въпреки че база за сравнения няма как да има. Но все пак… европейска държава, европейско самочувствие на всички и т.н.

Наши близки с бизнеси, приятели, заети в различни сфери на икономиката, всички в шок, всички в ужас. Тотална липса на воля за финансови помощи на бизнеса. Много е обидно цялото това съсловие от хора, които плащат данъци и мъкнат цялата държава на гърба си, сега да са принудени да апелират за помощ, да подписват петиции и да търсят внимание, вместо държавата да е тази, която да предложи първа различни пакети за тях. За армия, прокурори и трупане на дивиденти от ситуацията въобще не ми се говори.

От друга страна, много приятно съм изненадана от адаптивността на българските учители. При ресурса с който разполагат, такава бърза и ефективна организация. Браво! Радват ме и много други примери за адекватна реакция, която честно казано не съм вярвала, че е възможна на нашите ширини. Кризата сплотява хората и това дава надежда и малко спокойствие на хората.

Вече е ясно, че подходът на Германия е масовото тестване плюс ограничение на движението и излизането на хората. Какво мислите по въпроса, това дава ли ви спокойствие?

Ето това е важно да кажа сега. Тук няма масово тестване. Правилата за тестване са абсолютно същите като в България. Тестват се с предимство хора, които са имали контакт със заразен и хора били в рискови държави… разбира се, и болните. Докато още не бяха затворени границите, се тестваха и хората, които влизат в страната. Всички други стоят в къщи и чакат симптоми.

На мен спокойствие ми дава поведението на хората и това, че всеки пази другия. Спокойствие ми дават и постоянните разговори с приятели и техният оптимизъм и хладнокръвие. Не спирам да мисля позитивно и не спирам да го повтарям на всеки, който започне да се съмнява.  

 

Една българка в Рим: Сега политиците говорят малко