ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Една българка в Рим: Сега политиците говорят малко

Една българка в Рим:  Сега политиците говорят малко

Рим, Италия: Тициана се готви да отвори своето магазинче
Снимка: Marco Di Lauro/Getty Images

Светла Ранчева е една българка, която живее със семейството си в сърцето на епидемията от коронавирус в Европа – Италия. Подобно на още 60 милиона жители на Ботуша, тя, съпругът й и двете им дъщери са поставени под карантина и живеят в почти пълна изолация от света в дома си в Рим, съобразявайки се с драконовските мерки, които правителството предприе срещу разпространението на заразата.

Как минава денят на семейството на Светла, как италианците поддържат бодър духа си и далечен спомен ли е dolce vita – нека научим от нейния разказ. Ето какво сподели тя пред „Момичетата от града“.

Най-тягостно е усещането за безвремие

За да е пълноценен денят ти, трябва да следваш някакъв ритъм на живот, а той в момента липсва. Рутината, свързана с ходене на работа, училище, пазаруване, срещи с приятели и поемане на различни ангажименти, вече я няма. Всичко се промени. Живеем в безвремие, сякаш часовете се нижат безспир...Затова в семейството ми решихме да си наложим програма, защото иначе ще рухнем психически. Това, което много ни помогна е, че училищата организираха онлайн платформи, които работят доста ефективно, а децата от 8:15 часа сутринта до 13:15 на обяд учат, влизат във видео конферентна връзка с преподавателите, правят тестове и подготвят домашни. Това окуражи дъщерите ми да не загубят усещането си за общност и връзка с приятелите си. Защото

Излизаш само, ако имаш важна причина за това

В момента мерките са толкова затегнати, че може да излезеш от дома си, само ако имаш сериозно основание. Всички се движим с декларации, които обясняват къде отиваш и защо. Това може да е свързано само с ходене до магазина, за медицински преглед или за да помогнеш на възрастен човек - да му пазаруваш, да му носиш рецепти от лекаря, да отидеш до аптеката и т.н.

Първите дни беше трудно, защото всички бяхме залепени за телевизора, за да следим новините, да разберем какво точно се случва. И в момента сутрин ставаме, децата си оправят стаите, застават пред компютрите, започват да учат. С мъжа ми се опитваме да работим, макар и дистанционно, чистим непрекъснато и, разбира се, много, много готвим. Признавам, че тези дни приготвих страхотни неща, които никога не съм правила досега, защото все не ми стигаше време.

Духът на италианците е много висок

хората разбраха, че положението е сериозно и всички преоткрихме колко са важни за нас социалните отношения, колко са важни за нас приятелите, колко е важно да си част от една група, колко е важно, като се видиш, да се поздравиш, да се прегърнеш, да се целунеш, вечерите всички заедно, аперитивите – неща, които сега не можеш да направиш. Но, в същото време е ясно, че няма място за униние. Това важи с пълна сила за моите близки, приятели, работодатели. Италианците са  хора, които на каквато и да било тема се шегуват, гледат така да игнорират страха.

Униние няма, има много сериозност в хората и отговорност, защото всички сме много впечатлени от това, което правят лекарите, от това което правят гражданска защита, медицинските власти, полицията. Всъщност всички сме съпричастни с цялата тази огромна работа, която те вършат.

В момента това, което трябва да правим, за да преодолеем кризата по най-бързия начин, е да си седим вкъщи

Не го приемаме като някаква супер жертва, несравнимо е с призива да тръгнеш на война, нещо, което се е случило на нашите баби и дядовци. На нас ни казват: „стой си вкъщи на дивана, гледай Нетфликс и хладилникът ти е пълен“. Не е нещо кой знае колко трудно. Естествено първоначалният шок го имаше, защото нарушава твоята лична свобода. Но един път преодолян, този първоначален шок, и всички се мобилизираха.

Има още...

Ако името ти е Аглика и е вдъхновено от разказ, не ти остава нищо друго, освен да повярваш в литературата като създател на най-добрите сюжети. Ако пък въпросната героиня е тръшната от чума, не ти остава нищо друго, освен да го вземеш за добра поличба... Като цяло съм оптимист за света и песимист за себе си. Страдам от прекалена емоционалност, която трудно прикривам с привидна дистанцираност. Смея...