Общество

Една българка в Рим: Сега политиците говорят малко

В Италия медиите не търсят сензация на гърба на нещастието на хората

Една българка в Рим:  Сега политиците говорят малко

Рим, Италия: Тициана се готви да отвори своето магазинче
Снимка: Marco Di Lauro/Getty Images

Светла Ранчева е една българка, която живее със семейството си в сърцето на епидемията от коронавирус в Европа – Италия. Подобно на още 60 милиона жители на Ботуша, тя, съпругът й и двете им дъщери са поставени под карантина и живеят в почти пълна изолация от света в дома си в Рим, съобразявайки се с драконовските мерки, които правителството предприе срещу разпространението на заразата.

Как минава денят на семейството на Светла, как италианците поддържат бодър духа си и далечен спомен ли е dolce vita – нека научим от нейния разказ. Ето какво сподели тя пред „Момичетата от града“.

Най-тягостно е усещането за безвремие

За да е пълноценен денят ти, трябва да следваш някакъв ритъм на живот, а той в момента липсва. Рутината, свързана с ходене на работа, училище, пазаруване, срещи с приятели и поемане на различни ангажименти, вече я няма. Всичко се промени. Живеем в безвремие, сякаш часовете се нижат безспир...Затова в семейството ми решихме да си наложим програма, защото иначе ще рухнем психически. Това, което много ни помогна е, че училищата организираха онлайн платформи, които работят доста ефективно, а децата от 8:15 часа сутринта до 13:15 на обяд учат, влизат във видео конферентна връзка с преподавателите, правят тестове и подготвят домашни. Това окуражи дъщерите ми да не загубят усещането си за общност и връзка с приятелите си. Защото

Излизаш само, ако имаш важна причина за това

В момента мерките са толкова затегнати, че може да излезеш от дома си, само ако имаш сериозно основание. Всички се движим с декларации, които обясняват къде отиваш и защо. Това може да е свързано само с ходене до магазина, за медицински преглед или за да помогнеш на възрастен човек - да му пазаруваш, да му носиш рецепти от лекаря, да отидеш до аптеката и т.н.

Първите дни беше трудно, защото всички бяхме залепени за телевизора, за да следим новините, да разберем какво точно се случва. И в момента сутрин ставаме, децата си оправят стаите, застават пред компютрите, започват да учат. С мъжа ми се опитваме да работим, макар и дистанционно, чистим непрекъснато и, разбира се, много, много готвим. Признавам, че тези дни приготвих страхотни неща, които никога не съм правила досега, защото все не ми стигаше време.

Духът на италианците е много висок

хората разбраха, че положението е сериозно и всички преоткрихме колко са важни за нас социалните отношения, колко са важни за нас приятелите, колко е важно да си част от една група, колко е важно, като се видиш, да се поздравиш, да се прегърнеш, да се целунеш, вечерите всички заедно, аперитивите – неща, които сега не можеш да направиш. Но, в същото време е ясно, че няма място за униние. Това важи с пълна сила за моите близки, приятели, работодатели. Италианците са  хора, които на каквато и да било тема се шегуват, гледат така да игнорират страха.

Униние няма, има много сериозност в хората и отговорност, защото всички сме много впечатлени от това, което правят лекарите, от това което правят гражданска защита, медицинските власти, полицията. Всъщност всички сме съпричастни с цялата тази огромна работа, която те вършат.

В момента това, което трябва да правим, за да преодолеем кризата по най-бързия начин, е да си седим вкъщи

Не го приемаме като някаква супер жертва, несравнимо е с призива да тръгнеш на война, нещо, което се е случило на нашите баби и дядовци. На нас ни казват: „стой си вкъщи на дивана, гледай Нетфликс и хладилникът ти е пълен“. Не е нещо кой знае колко трудно. Естествено първоначалният шок го имаше, защото нарушава твоята лична свобода. Но един път преодолян, този първоначален шок, и всички се мобилизираха.

Има още...


В момента италианците се подчиняват на мерките, въпреки че в началото на кризата бяха направени доста грешки. Но всички си даваме много ясно сметка, че в такава кризисна ситуация грешката е допустима и е част от решението на въпроса. Когато започна епидемията от коронавируса, шокът беше голям. Не знаехме нищо за него и гледахме само какво се случва в Китай. Важното е, че в момента цялата страна твърдо застава зад действията на правителството и ги подкрепя. Беше излъчен експертен съвет, който работи изключително сериозно и се ползва с пълна подкрепа. Дори опозицията, която е доста агресивна в Италия в този момент, съдейства конструктивно за разрешаването на проблема. Дадохме си сметка, че във времена на изпитания трябва всички да сме заедно и няма място за полемики и раздор.

За да преодолеем тази огромна криза, трябва да сме заедно, това е първото нещо.

В момента Рим е пуст, както и трябва да изглежда, слава богу. Всички се радваме, че няма туристи и тълпи по улиците, защото това е единственият начин да се спре епидемията. Няма друг. Кафетата са затворени, няма отворени барове и ресторанти. Работят единствено супермаркети, аптеки, малки магазинчета за плодове и зеленчуци, лавките за цигари, където може да си заплатиш сметките. Пощите са отворени, банките - също, но всички присъстващи спазват метър и половина дистанция помежду си. Хората, които излизат навън, са с маски и с ръкавици, защото е част от превенцията. Масово се разхождат кучета, защото това е основание да напуснеш дома си.

Вчера излязох на балкона, за да чистя и оправям цветята, и много се смях. Никога не бях виждала толкова кучета на нашата улица. Горките, от толкова тичане едва кретаха. Едно се беше запънало под пейката и отказваше повече да обикаля. Според мен собствениците на кучета ги „дават под наем“ на съседите от целия блок, за да имат предтекст да си покажат носа навън. Дори се майтапех с една приятелка с домашен любимец. Казвам ѝ: моля те, дай ми го за малко, че вече не мога да си намеря място зад тези четири стени. Като журналист не мога да не споделя, че

медиите в Италия се държат изключително отговорно

Повечето дават думата на експерти, вирусолози, лекари. Политиците много малко говорят, защото в момента имат друга работа. Непрекъснато има включвания от цялата страна. Не се всява паника, избягват се страховите апели, не се гони евтина слава, сензация, висок рейтинг и лайкове на фона на нещастието на хората. Няма заглавия, които да те притесняват, да те шокират.

Един ден всичко ще свърши

Сигурна съм, че един ден и тази истерия ще свърши и животът ще се върне в обичайното си русло. Тогава първата ми работа е да отида на морето с моите приятели. Само на половин час е от Рим и обикновено събота и неделя съм винаги там с цялото си семейство. Искам и децата да могат да излязат с техните приятели, защото вече им е малко тежко да не се виждат с никого.

Мисля, че от това изпитание ще излезем по-добри и по-съпричастни и ще се чувстваме повече като част от една общност, а не като сбор от индивидуалисти.

 

 

Видяхте ли "Рим: величествен, самотен и още по-красив"?