За този текст, писан преди година, ме подсети постът на нашата Дина Карагяурова във фейсбук, в който тя споделя отвращението си от просташките сувенири, с които българското Черноморие иска да остане в паметта на туристите. Публикуваме го отново заради изключителната му актуалност и днес.
Туристическият облик на България е безкрайна тема, по която и ние сме разсъждавали нееднократно. Тук обаче думата ми няма да е за държавната политика и идентичността на страната ни като туристическа и всякаква друга дестинация, а за малките произведения, наречени сувенири, които евентуалният чуждоземен турист би пожелал да си отнесе за спомен от България.
Помните ли произведенията на соц индустрията, сред които назабравими примери на тотална липса на въображение и талант – дървените мускалчета с розова вода, изкуствени кърпички с извезана машинно шевица, медни барелефи и други подобни. Проблемът е, че оттогава не сме мръднали, даже по-зле е станало...[[more]]Безвкусица владее магазинчетата за сувенири, не само тези в София, но и сергиите край туристическите обекти из цялата страна. Липсата на естетика е само видимата част на проблема. За мен много по-сериозна е липсата на идентичност, на идея, на смисъл.
Сувенирите, които предлагаме за спомен, се люшкат от народно-битови мотиви през прабългарска символика, разбирай - картонени ризници и шлемове с уж конска грива, тениски с глаголицата, продукти с розово масло на "Рефан" (ад като опаковки, дизайн и типография), та чак до картички с лика на Тодор Живков, които лично видях на софийското летище. Пред тях мускалчетата вече ми се виждат ужасно симпатични...
Кои сме ние? Отново никой не знае, никой нехае и никой не може. Как изглеждаме, дори е без значение.
