Общество

Последният учебен ден на дъщеря ми

Една развълнувана майка пише в деня, в който дъщеря й завършва училище

Последният учебен ден на дъщеря ми

Предварително се извинявам за емоционалното писане, ама… то си е доста емоционален моментът. Изреченията ще бъдат кратки, а многоточията повечко.

Като учестено дишане. Развълнувано някак.

Днес беше последен учебен ден на дъщеря ми в училище. Съвсем последен.

Понеже е последен, аз отивам първа. Вали… локви… чадъри… как ще се случва това изпращане, идея си нямам. Петнайсет минути по-късно дъждът, който е адски примерен ученик, спира да вали. Вървя до оградата на училището. Някак сама и малка се усещам. Става ми мъчно, защото си спомням сукманчето, с което отиде в първи клас – карирано в тъмносиньо и бяло. И малкото мече, което виси на ципа на карираната чантичка, комплект със сукманчето. И косичката на каре. Умалителните не са ми любими, но тук много пасват. За миг чувствам, че ще гръмна отвътре... връхлита ме супер силна емоция... сълзите ми се търкулват. [[quote:0]] В същото време гледам наоколо оживление от нейни съвипускници, част от тях съвсем пияни... прищява ми се да ида да им опукам по няколко шамара. Адски гадно. Или аз съм някаква тежка консерва? Ама това не ми харесва изобщо… Отварят багажниците на колите, които вече имат и след час ще карат, Боже, вадят уиски, пият и прибират... един симпатяга се провиква "искам треваааа"

Гледай сега как ми прогониха развълнуваното чувство за дечицата, дето толкова са ни пораснали! Хваща ме супер яд. Не искам да бъда морализатор, но ми идва грубо и безрадостно тази гледка. Започвам да си въртя някакви мисли в главата за "изгубени души", "защо родителите са си пропуснали децата"…

В следващия момент, вървейки към задния двор на училището, чувам "Един неразделен клас" и познатото броене до 12. Отново ми стана мило и носталгично за изхвърчалите години... Гледам ги и подредени на "П" в двора на училището. Към небето лети жълто балонче. Сантиментално като по учебник. Точно тогава към малкото събрали се родители притичва една девойка, намира майка си и казва: "Мамо, паднах!" и си показва ожуленото коляно... Тук вече реввам зад слънчевите очила! Да, ето го усещането отпреди малко. Виждам го това уж пораснало момиче, а дава коленце и… мамо, паднах. Майката я гушва. Дава й кърпичка. Точно тогава идва и дъщеря ми… И тя паднала. Е, така е, миличка – локви и токчета. Пада се. И аз ровя за кърпичка. Сърцето ми се обръща. Все едно е моментът с лакирането на ноктите в "Мамма миа".

Следва награждаване на отличници и таланти. Докато тече обаче, на заден план виждам как летят тапи от шампанско… една след друга. Много, бе. Явно отзад в редиците се пие. Яко. В двора на училището!!! Е, стига де! Морализаторът в мен грабва мегафона – "Веднага престанете! Чувате ли ме добре там отзад!". Имам чувството, че ми чуват вътрешния глас и, за да покажат, че са голямата работа, пускат димки… ужасни… за секунди двора губи образ в синкав облак. Като на демонстрация. Вдигам си шала, за да не го дишам това. Не го дишам това поведение, не го дишам!!! Не е истина. Объркала ли съм се? Или не съм? Такива ли бяхме? Ужас, това остарелите го казват! [[more]] Димът се разсейва сравнително бързо. Директорката се опитва да въведе ред по микрофона, вместо да каже, че това е недопустимо и да сложи край на "тържественото" училищно изпращане.

Показва се слънчице и ми разминава леко. Пак пускат мила песен. Влизат обратно в училище, за да излязат от него. За последен път. Дъщеря ми върви с един от приятелите си. Много са хубави! Излизам навън. Някои вече са по колите и тръгват. Дано не са пили тези, дето карат. На групички броят до 12, а някои скандират "Ше-си пра-вя квот-си ис-кам!". Милите смешни наивници... 

Тръгвам си и стъпвам в локва. Опръсква ме до кръста. Ето, плюеща плочка по плюеща майка. Явно плочката е на страната на тези, дето не ми харесват! Много ми е крайно чувството. Опитвам се да си подредя разпилените вътре в мен емоции и да сложа оптимистичен ред. Все пак знам, че детето ми е чудесно! Малко е нескромно, но в нейния последен учебен ден мога да си пиша шестица за това как се получиха нещата между нас. Шестицата е и за нея. Ще си разпишем взаимно бележниците и ще изпием по чаша шампанско. Двете. Заедно.   

От една майка