ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Едно частно училище през очите на една майка

Едно частно училище през очите на една майка

Индивидуален подход. От самото начало беше ясно, че синът ми е назад с немския език, макар и да беше посещавал езикови курсове. За него и още две такива деца училището определи отделен преподавател, който се занимава с тях успоредно с редовните уроци и им помага да наваксат. Самият факт, че детето ми не изпадна в стрес заради това, че не е на същото ниво като останалите, говори много – очевидно и учители, и ученици знаят как да се държат в подобни случаи.

Допълнителна помощ. Както казах, синът ми се оказа не особено "ограмотен" по отношение на писането. Назначиха му няколко часа допълнително с логопед и той много бързо влезе в час. Не че почна да пише красиво, но бързо се забеляза разлика.

Логистика. Свикнала бях с ужаса да редим вечер чантата и откритията, които ще направя в нея – бележки, забележки, остатъци от закуски, нагризани моливи и пр. Всеки ден носех тази чанта, пълна само с учебниците за деня, но отново от тежка по-тежка, и всеки божи ден проклинах ненормалната образователна система, която не можа на тия деца да им вдигне тази тежест от крехките рамене. Оказа се, че тук учебниците се носят в понеделник и се връщат вкъщи в петък, така че през седмицата детето не само не мъкне, но и не пише домашни – нещо, което аз намирам за изключително важно. 

Либералност. Отношенията между ученици и учители тук са различни. Фактът, че децата говорят на преподавателите на първо име, съвсем не изчерпва темата. Тук има взаимно уважение и зачитане на личността. Има, представете си, някакво изначално усещане, че децата също са личности.

Връзка с родителите. Мейли, вайбър група, ФБ комюнити група – всички начини са в употреба, щом трябва да бъда информирана за нещо. От екскурзии и празненства получаваме връзка и снимки в реално време. В края на седмицата от всички учители получаваме мейл с минатия материал и с темите, по които децата са работили. Домашните работи също са напълно ясни за всички страни. 

Визия и цел. И накрая, нещо много важно, което преди ми се губеше. Усещането, че всички ние сме съучастници в една важна мисия – да изучим децата си. Всички – учители, специалисти, мениджъри, шофьори, инструктори, лелки, охранители, родители, деца – до един са с усещането, че правят нещо, което е важно и което не е така, между другото.

И няма как децата да не усетят разликата. И ако преди ние с детето ми живеехме в постояннен стрес, че не можем да отговорим на системата, че не сме адекватни по някакъв начин спрямо нейната извънредна претенция за изравняване на различията, сега имам чувството, че системата е тук заради нас, заради тях – децата.

С подкрепата на Uwekind

А прочетохте ли за финландската образователна система? 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...