Общество

Екскурзия до жълтите павета

Протестите през погледа на социално ангажиран пътешественик

Екскурзия до жълтите павета

Днес рубриката ни за следкарантинно пътуване #Restart България сякаш сама избра една необичайна дестинация. Нестандартният избор е продиктуван главно от политическите събития, но и не само. Всеки, запитал се някога що е то абсурд, би могъл да види неговото многолико олицетворение на това място. Естествено, вече се досещате, че отиваме на гости на властта, а дестинацията са всички централни улици и площади с или без жълти павета. Там ще разгледаме целия спектър на социалното недоволство и ще изучим психологията на цяло едно управление, като далеч нямаме претенции за изчерпателност.

Добре е да се знае, че най-подходящ за посещение е само сезонът на политически катаклизми, за който обикновено се разбира от медиите веднъж на няколко години. За да се насладите на вашето социално-политическо приключение, е необходимо най-напред да се отправите към гордостта на днешното правителство, а именно някоя метростанция или автобусна спирка, където няма риск да срещнете обекта на вашето недоволство. Веднъж пристигнали в центъра, продължете към добилия печална слава Триъгълник на властта или застанете гордо на площад „Народно събрание“. Междувременно е възможно редом до вас да вървят и пазителите на властта в лицето на полицията. От някои техни представители ще чуете приповдигнато агресивни реплики, които могат да бъдат приложени в действие в по-късните часове на шествието. Сред тях обаче преобладават хора с меланхолични изражения, вероятно породени от безсилие или дълбоко стаен (поради особеностите на професията) гняв

Разбира се, има и втори вариант, според който да организирате безсрочната си екскурзия. Той съчетава в себе си представите за комфорт и спокойствие, ала същевременно е далеч по-екстремен от описания дотук. За изпълнението му е необходимо да се свържете с представител на управляващата партия, който ще ви осигури транспорт до Народното събрание, дори и да идвате от провинциален град. Неодобрението (и почерпката с твърди предмети), която може би ще получите от ответната страна, е екстремното преживяване, заради което трябва поне веднъж да подкрепите премиера или пък да отпиете от кафето на "почетния" господин Доган. Последното е част от друга туристическа оферта. А за участието си в това преживяване ще бъдете възнаградени с „мазнинка“ в размер на „триесе“ (или повече) лева. 

Сега идва ред на урока по история, който е неизменна част от рестарта на България. Жълтите павета са символ на културния и административния живот. Митовете гласят, че са подарък за сватбата на цар Фердинанд, а реалността – че са внесени от Австро-Унгария. В този случай премиерът би отбелязал, че още в онази епоха сме били гордост за Европейския съюз. Макар и да не е съществувал такъв. Но нека не си позволяваме да даваме воля на президентската завист. Паветата са били многократно критикувани и заради своето неудобство: когато се намокрят, започваме да се пързаляме. Ето защо метафорично изпързаляни там са били хиляди искания и надежди на маси от протестиращи, „ранобудни“ студенти, бели автобуси, ратификации на международни документи, анимационни герои, а понякога дори и правителства без чувство за умереност в своята нелепост. Добре е да отбележим, че паветата навярно са не по-малко хлъзгави от поведението на народните представители в навечерието на нова евросубсидия или избори и съответно – от настилката на новите страхотни магистрали, които подобряват стандарта ни на живот неимоверно много. Дотук с резюмирания урок по история. Вече добихте представа за уникалността на централните софийски места, събрали в себе си гневни крясъци и потушени вопли.

Отправяме поглед и към добилия популярност анимационен психопрофил на кабинета „Борисов 3“, който ни мотивира да се отдадем на този тип туризъм. Оказва се, че в управлението се крият много повече персонажи от СпонджБоб и Барни Ръбъл. Първото нещо, което забелязваме, е опозиционната двойка, поразително наподобяваща двамата симпатични старци от „Мъпет шоу“. И тук отново е спазена българската традиция, тъй като родните им еквиваленти непрестанно са в конфликт помежду си, а балконите на властта са два. Под единия поддържащите роли са поверени на хора, скандиращи „Единство!“, а под другия – на такива, искащи „Ос-та-вкааа!“ в търсене на достойно бъдеще.

Има и още...


Сетне разбираме, че едното главно действащо лице открива спестовни сметки само с едно отваряне на нощното шкафче, докато второто зорко следи всяко негово действие с... дрон. Или поне това твърди нароченият за потърпевш герой. Противникът му, разбира се, не пропуска повод да обедини демоса срещу статуквото, без да осъзнава, че същият този демос проявява първи симптоми на единство и без приканващо размахания юмрук. Кулминацията на действието е нахлуването на прокуратурата във временните владения на президента, правещ отчаяни опити да си спечели поне малко овации. Именно там се крие другият дразнител на обществените маси. Това е и антигероят в сюжета. Неговата жестокост става повод за опозоряване на държавни институции, а после – и за не по-малко непристойни изявления. Без коментар остава фактът, че навярно господин Гешев не е запознат с етикета, съгласно който е проява на неуважение носенето на шапка по време на официални медийни изяви. Така анимацията с привкус на корупционни скандали, апартаменти и оправдани криминално проявени лица става достойна за „Златна малинка“. От това е обусловена същината на новия вид лятна ваканция в рамките на „новото нормално“.

Атмосферата на протестите е също толкова впечатляваща като дотук изброените причинители на недоволство. Онези, които се осмелят да изпитат удоволствието от екскурзията до жълтите павета, ще станат свидетели на поредната галерия от образи. Масовото струпване привидно гарантира единство. За сметка на това обаче в редиците на протестиращите могат да бъдат открити стотици искания, често нямащи общо със стремежите към оставка. Забавата по време на пътуването е гарантирана от периодичното усещане за карнавал или дежавю на 12-хилядния футболен мач. Или поне това е единственото обяснение за търговията с национални символи и вувузели. Да, уви, протестите са и арена за материално облагодетелстване на хора, открили начин да получат „мазнинка“ и без посещение на контрапротестите. Положителна обаче бе липсата на розови очила сред артикулите на търговците. 

Друга забележителност със спорадични прояви на жълтите павета е леката и ненатрапчива миризма на алкохолното опиянение. Затова не е изненада, че процентът на бирените кутийки в определени моменти понякога надхвърля този на гражданите, които ще дадат гласа си на бъдещите избори. И все пак безмълвното присъствие на граждани с целенасочени искания е осезаемо, а началото на рестарта – дадено чрез тази единствена по рода си екскурзия на недоволството. Това се разбира от издигнатите лозунги и някои изявления пред медиите.

Както всички пътувания, споделени в #Restart България, и това носи своя смисъл. Изразява се в натрапчивата мисъл, че протестът не е шествие на забавата, а носи след себе си избори. Жаждата за алтернатива стихва, когато в бюлетината се настанят до болка познатите имена на опозиционери и демагози с позорно наследство от собственото си управление, които днес гордо сноват из протестните редици, а утре ще бъдат катализатор на новото лице на социалния гняв. Защото новото нерядко е прикритото с обещания и забравено старо. 

Краят на днешното пътуване е отворен. Единствено социалната осъзнатост може да го направи щастлив. Дотогава придобилите анимационен оттенък забързани сцени от новините биха кореспондирали прекрасно с музиката от филм на Чаплин и репликата „...днес ний/ не вярваме вече в герои –/ ни чужди, ни свои “. Нека се запитаме дали ще си позволим ли да изтъргуваме наченките на днешния рестарт само срещу глас за някое от олицетворенията на сегашната самозабрава? Е, приятно пътуване и надяваме се, на добър час!

 

Знаете ли какви са посланията от площада?