Общество

Елисавета Белобрадова: Войната създаде невиждано досега обединение у нас

"Българското общество започна да се пробужда за идеята, че националният суверенитет не е някаква измислица на хартия. Парчето земя, което представлява всяка една държава, е много повече от това."

Елисавета Белобрадова: Войната създаде невиждано досега обединение у нас

Година след началото на войната в Украйна равносметките са неизбежни и за обществото, и за политическите партии. Темата е част от предизборната кампания на всички политически субекти, но в чисто човешки план всеки човек понася своите поуки от създадения конфликт. А той е на много нива в обществото и е лечебен процес за историческите си обвързаности от десетилетия.

В разговор за ефектите от войната в Украйна с Елисавета Белобрадова от „Демократична България“, търсим какви поуки бяха извадени и как повлия това на целия свят. 

Г-жо Белобрадова, измина една година от началото на войната в Украйна. Какви изводи направихме за изминалите месеци?

Основното, което българското общество разбра, е, че войната е реалност. Слава богу, тя не е на наша територия, но ние видяхме нейните бежанци, видяхме разтърсващи кадри, които ни караха да настръхваме, плакахме при мисълта, че това се случва само на няколкостотин километра от нас.

Българското общество започна да се пробужда за идеята, че националният суверенитет не е някаква измислица на хартия. Парчето земя, което представлява всяка една държава, е много повече от това. Той е една от най-висшите ни национални ценности. Ето - украинците са готови да умрат за страната си, за тяхната земя, независима територия с техния език, и за правото да живеят по начин, по който искат – да бъдат в ЕС или НАТО, и това да е тяхно решение. Досега в България много малко се говореше за това и войната беше чудесен повод това да ни се изясни не от учебниците по история, а от живия живот.

Как мислите, войната в Украйна обедини или раздели обществото ни? 

Различното мнение е един от най-ясните маркери на независимост. В първите дни на войната заминах за Украйна да обиколя нашите приятели, за които писах и последната си книга „Срещи с Бесарабия“ за българските диаспори в Молдова и Украйна. И когато отидох в Украйна, видях, че и украинците бяха разделени по отношение кой е прав и кой не. Честно казано, голямото предизвикателство е да може да се говори за свобода в такъв момент. Но също и да имаш свободата да си се объркал, да мислиш различно без аргументи или да мислиш аргументирано, но да не можеш да се изразиш, за да те разберат правилно. 

Разделението на обществото в България е белег за демократично съществуване, за разлика от живота ни в комунистическия строй, когато нямахме никакво право да мислим различно.

А сега на българското общество се налага да мисли, да бъде свободно. И съответно заемаме най-различни позиции.

Обединението обаче за нас като исторически субект винаги е било една химера. Дори когато Васил Левски е обикалял страната и революционерите са подготвяли въстанията, никога не е имало обединение. То е една недостижима химера, която не мога да разбера защо поставяме като икона, която реално не значи нищо. Дори смятам обратното - разединението е това, което показва ясната идея за демократичния строй. Многопартийната система се гради на разединението. Демократи и консерватори се държат на разединението и разнополюсни системи.

Възниква въпросът обаче това разединение органично ли е на фона на силните външни влияещи фактори?

Да, питаме се често: естествено ли е това разединение? Дали произтича от нашите естествени мнения, или се управлява от външни сили? Бих казала, че България е една доста открита държава в комуникационен план. И затова няма как да избегнем влиянието на чуждестранните централи, чужди пари, чужди интереси. Проблемът със Северна Македония е точно такъв тип проблем, който нямаше да съществува, ако не беше влиянието на руските интереси. Това е междудържавнически проблем. Разбира се, че част от хората са подвластни на пропаганда, фалшиви новини, на финансиране и политици, които изпълняват чужди интереси. Уви, освен да се борим с демократични средства и да сме по-силно аргументирани,

трябва и да опитваме да надбягаме пропагандата с участието на държавните институции, колкото и трудно да е това с ежедневните ни борби.


На фона на всичко това сме свидетели на политическото обединение между "Продължаваме промяната" и "Демократична България". Кое беше най-обединяващото за това решение?

Положението, в което се намираме, е основното, което ни обединява. България има проблеми от десетки години – най-бедната държава в ЕС, огромна корупция, милиарди за турски потоци, от които България няма интерес и това са политически проблеми. С „Продължаваме промяната“ имаме големи различия почти във всеки ресор и те могат да бъдат видени на по-късен етап, когато започнем да градим визиите за решаването на проблемите през следващите 30 години. Трябва да вземем решение на политическо ниво дали България да бъде по-лява, или по-дясна. Това са разговори, които ще водим, след като сме се оттласнали от основния проблем.

Основното, което ни обединява, е, че нямаме генерални различния по основните проблеми и това са нашите приоритети:

  • Влизане в Еврозоната
  • Влизане в зоната за свободно пътуване на Шенген
  • Приемане на законите за въвеждане в действие на План за възстановяване и развитие на България
  • Превъоръжаване на армията
  • Провеждане на съдебна реформа

Разбира се, наш общ приоритет е борбата с корупция на всички нива, която убива в голяма степен и ентусиазма, и политическите процеси, защото се е просмукала във всички нива на живота ни. Няма как да продължаваме напред, ако това не се промени. А затова ни трябват политики. И двете политически обединения до голяма степен държим на електронно управление и поставянето на независими хора на ключови постове.

Държавата ни може да стартира, както трябва във всеки един момент, стига да има визия.

Войната в Украйна свали ли докрай маските в политиката и в обществото въобще?

За мен не е имало маски, защото съм вътре в политиката. Но е минала само една година от началото на войната и тя извади на показ проблеми, които имаме тук от много десетилетия, не само от 30 години. В този смисъл знаехме от самото начало кои са хората, които са с проруски интереси, а и антибългарски. Но аз, напротив, смятам, че войната позволи на някои хора да си сложат маските.

Допреди войната в Украйна нямаше никакво съмнение, че решенията, които взима ГЕРБ се водят от руските интереси през последните години. Може да видим казуса с „Лукойл“, „Турски поток“, но в един момент взимането на решение за изпращане на оръжия за Украйна, гласуването за Гладомора като геноцид - това позволи на ГЕРБ да сложат маската на евроатлантическа партия. Но сега виждам, че като веднъж сложиш маската, не можеш да я махнеш, и то за много години напред. Тази ситуация принуждава тези политически структури да излязат от тези руски влияния и да започнат, волю-неволю, евроатлантическа политика и то съвсем реално.

Войната ни задължи да се ориентираме, да се позиционираме, щем – не щем да застанем на това място, където сме сега.

Може да ни е неудобно, позата да не ни е комфортна за дълго стоене, но за мен това не е имало никакво съмнение.

Има и още..


За президента никога не е имало съмнение. Още с първия си мандат той се позиционира със силно проруско говорене, така че в голяма степен войната в Украйна цивилизова някои политически субекти.

А България добре ли се справи с бежанската вълна от украински граждани?

На фона на цялата пропагандна война, която се водеше срещу тях, на фона на саботажа вътре в институциите и на отделни заинтересовани лица, които не искаха институциите на функционират адекватно, за състоянието, в което ни хвана тази война - България се представи добре. Като човек, който е бил вътре в процесите, съм изумена колко много хора месеци не спяха, за да помогнат. В човешки аспект беше много грозно как някои хора се опитаха да настройват българите срещу украинците, но ситуацията беше овладяна. Сега в кампаниите на Манол Пейков, Лазар Радков, на Никола Рахнев се видя на колко много съпричастност са способни българите.

Помощта и реакцията за земетресението в Турция беше ефект от процесите, които започнаха с украинската бежанска вълна. В това отношение българското общество направи огромен скок.

Бях и при наводненията в Каравелово като доброволец и бях силно впечатлена колко много хора се притекоха на помощ. Изумително е! Преди години това беше немислимо. Сега дойдоха хиляди доброволци, дарения, различни политически представители. 

Работех рамо до рамо с момче, което имаше на гърдите си знак Z, но той с цялото си сърце работеше без умора. Това изразяване на състрадание от страна на българите се учи. Ние всъщност много бързо наваксахме. Всеки човек иска да бъде добър, да може да помага, да се чувства полезен, но трябва да му се даде шанс да компенсира мрачната си природа и среда. И това събужда вече навик у хората да се включват в подобни каузи.

Струва ли Ви се обаче, че обществото вече претръпна по темата за войната в Украйна?

Никое нормално човешко същество не може да живее с постоянна чувствителност по даден проблем. Познавам терминално болни хора и след 6-ия месец вече и те чак толкова не се плашат и приемат нещата такива, каквито са. Започваш да живееш с това. Човекът така е устроен – да се адаптира към обстоятелствата.

Но ние до голяма степен сме зрители.

Ние сме близо до Украйна, живеем в Европейския съюз, но сега пием кафе и си говорим за войната, за политиката, но ходим на море в Гърция, пътуваме къде по работа, къде за развлечение, но сме зрители.

Но продължаваме да сме чувствителни, когато трябва да се съберат помощи, да се изпратят сили. Ние това можем да направим. Не можем да спрем войната. Не мога да кажа, че българското общество е загубило чувствителност повече от което и да е друго общество. Даже българите сме много съпричастни.

С какво се гордеете най-много като политик с дейността си дотук?

Гордея се с решенията, които "Демократична България" взе: вдигане на ветото за Северна Македония, което е уникален механизъм, досега несъществуващ в ЕС, и така дадохме шанс на Скопие да започне преговори за присъединяване към ЕС при някои условия.

Гордея се, че проведохме решенията за изпращане на помощ за Украйна.

Неутралитетът не е ценност – точно обратното е – липса на ценност е.

За нас беше важно да заемем тази позиция. Гордея се, че работих с колегите си от другите парламентарни групи много добре. И се научих да мога хем отстоявам позициите си, без да отстъпвам, хем да бъда с всички тях и да не се държим като сърдити деца. Ако трябва да водя диалог, съм конструктивна, за да проведа политиката, в която вярвам. Гордея се, че намерих път към всички.

Гордея се, че отстоявах в рамките на 48-ото НС по-консервативна политика по отношение на разходите с оглед кандидатурата ни за еврозоната. Това е много непопулистко, но за нас еврозоната е важен акцент. Гордея се, че успяхме да бъдем десни.

Гордея се като народен представител, който е говорител на детските политики в България и на образователно-социално и здравния аспект на семейните политики и политиките за деца. Като майка на 3 деца това превърнах в абсолютен фокус на работата ми. В България се говори, че децата са най-важното, но никой не прави нищо. Или поне нищо особено. По моя инициатива на кръглата маса за децата със специални потребности и приобщаващото образование постигнахме голям напредък. За нас това са политически каузи и те са различни от гражданските, защото социалната политика не е припознавала тези ситуации като политики.

Манол Пейков от Украйна: Това е кауза, по-голяма от нас