Общество

Ерик Клептън с нова протестна песен срещу ваксините

„Свикнал съм да бъда свободен“, пее Клептън в новата си песен

Ерик Клептън с нова протестна песен срещу ваксините

снимка: Majvdl / Wikimedia Commons

Ерик Клептън продължава да използва най-силното си оръжие – музиката, за да изрази умело своята  позиция, от която няма намерение да се откаже. Китаристът пусна нова песен, свързана с най-голямата стена, с която се сблъсква в наши дни — налаганите ограничения заради Covid-19 и ваксините.

Рокерът, чиято музика продължава да бъде все така вълнуваща, дебютира в петък с новото си парче This Has Gotta Stop, което на първо четене звучи като протестна песен и апел за социална справедливост, но това важи само ако слушаме текста и гледаме видеото на повърхността. При по-внимателен поглед между редовете и запознаване с позицията, която Клептън не пропуска да защити относно Covid-19 обаче, разбираме добре заложения смисъл.

Припевът гласи недвусмислено: „Това трябва да спре, стигнахте твърде далеч / Не мога повече да понасям тази глупост / Вече прекалихте, искате душата ми / Ще трябва да дойдете и да разбиете вратата."

Текстът на песента неслучайно е написана лично от него. Клептън обяснява, че е осъзнал, че нещо не е наред, когато властите започнали грубо да прилагат ограничения, а той не можел да си движи ръцете, изпотил се и му се доплакало. Разказва, че за дългия си живот е видял всичко и винаги е разполагал със свободата си. Затова вярва, че е необходимо да направи каквото смята за правилно, защото в съзнанието му се е загнездил въпросът как ще живеят децата му и какво следва по-нататък.

В клипа към песента виждаме антиутопична анимация, в която държавни чиновници и бизнесмени издевателстват над хора-марионетки. Те са като хипнотизирани и зомбирани от телевизионна и медицинска пропаганда и отиват доброволно към газовите камери.

Преди близо месец Клептън обяви, че ще откаже да свири на места, където се изисква публиката да бъде ваксинирана, като заговори за „дискриминирана публика“ и потъпкването на основни човешки права. Да тръгнеш с прашка в ръка срещу големия атомен свят може и да не е ултимативния начин за постигане успех, но е толкова красиво и достойно. Особено в днешно време, когато имаме неистова нужда от различно мнение в свят, в който да бъдеш личност означава да заплащаш особено висока цена ежедневно.

 

Къде отидоха бунтарите?