Общество

Какво се случи с идеята за женската красота?

Как и защо бомбардирани ежедневно с образи на физическото съвършенство, ние започнахме да смятаме тези женски биороботи за норма?

Какво се случи с идеята за женската красота?

Ако разгърнем което и да е от женските или лайфстайл списания, ще видим обичайния парад на тънки като сламки модели, смръщили вежди в мрачната перспектива да не обядват и днес. Повечето от тях са се превърнали наистина в кожа и кости. И точно тази безплътност стана мечта и вдъхновение на цяло поколение момичета. Самата Дженифър Анистън си спомня как като дете боготворяла актрисите. „Косите им, дрехите им, гримът им бяха съвършени", казва тя. "Като хвърля поглед назад сега, разбирам, че това не е било добре. Искала съм да достигна този недостижим идеал.“ Резултатът, по-късно признава, било хранително нарушение, което разрушило здравето ѝ. По същия начин Сара Мишел Гелър споделя, че да си звезда означава да живееш в друг свят, в друго измерение и че включването в тази игра е безнадеждно за простосмъртните. „Безумно е хората да се опитват да бъдат слаби като нас. Ние имаме лични треньори и лични готвачи. На нас работата ни е да изглеждаме така.“

Очевидно е, че няма никакъв смисъл да се опитваме да се мерим с безтегловните знаменитости. Изключителната поддръжка на тялото и красотата, което включва скъпи разкрасителни процедури, тренировки, екстравагантни диети на базата на водорасли, пчелен прашец или незнайни плодове от долината на Амазонка, се е превърнала в основен начин на живот в Холивуд. Бомбардирани ежедневно с образи на физическото съвършенство, ние някак си започнахме да смятаме тези женски биороботи за норма.[[quote:0]]С течение на времето много от нас загубиха реална представа за нещата и развиха противоестествени представи за това как трябва да изглежда жената. Ще придобиете идея за размера на тази промяна, ако вземем предвид факта, че най-популярната хубавица на 1980-те е била Лилиан Ръсел с всичките си 90 килограма. Не знам дали трябва да споменаваме Джейн Мансфилд, Рита Хейурт, Джейн Ръсел, София Лорен, Ракел Уелч – нито една от които нямаше да си намери работа днес – за да разберем, че нещо не е наред.

Това е силно течение – мрачно подводно течение на имиджовата игра – и е почти невъзможно да му устоиш. Някои опитват. Като британския топ-модел Дейзи Лоу, която смята, че „да приличаш на клечка е толкова неженствено“. Абсолютно вярно!

Това е истина, която модните редактори започват бавно и неохотно да осъзнават. София Неофиту-Апостолу, редактор на десет списания, казва: „Дизайнерите, с които работя, искат по-женствени момичета, и художествените редактори се оплакват, че днес вместо да отнемат от фигурите, трябва да добавят.“[[more]]Нека да си признаем, че светът на славата е особен и твърде лустросан. Ние не сме кукли, обаче, които могат да се надуват и изпускат по желание. Реалното предизвикателство пред нас е да пренебрегнем тези крайности и да си припомним камбановидните извивки на естествената женска фигура. Жената трябва да бъде мека и пухкава на определени места, за да е приятна за гушкане. Ако стандартът на звездите започне да ви се струва нормален и засмуче вниманието и енергията ви, затворете списанието, спрете да се взирате и по-добре излезте приятно да се разходите в парка:)