Зеленият евродепутат Даниел Фройнд днес се обърна към ЕС с поредно писмо за случващото се в България. В него той между другото пише: "Арогантността и егоизмът на властниците разрушават доверието в политиката." През последните месеци, в които институционалната криза е все по-дълбока, Фройнд неведнъж писа и постове в социалните медии по темата. Само преди броени дни заяви:
България се смята за най-корумпираната държава в Европа. От седмици десетки хиляди граждани излизат по улиците в българските градове, за да демонстрират срещу корумпирания елит. Но как може да се разпознае корупцията в ежедневието? Да, куфарчетата с пари, с които се плащат подкупи на министри, е телевизионен сценарий.
Там в случая корупцията се вижда само на втори поглед. Но тя - корупцията, е навсякъде в България. И аз го усетих много ясно в София. Спъвате се върху счупената тротоарна плоча, положена само преди година. Въпреки че са осчетоводени много скъпи материали, реално са положени евтини и така ремонтът отново е за ремонт след една година.
Или се оказвате пред обществена тоалетна, която е по-скъпа от стойността на чисто нов апартамент, но все още не работи. Тоалетната е в обществен парк в София и новата постройка струва 100 000 (!) евро. Основният проблем: не само че не функционира, но е оградена и с ограда.
Къде се е скрила всъщност корупцията?
Публичните търгове за строителство на различни обекти - в това число и облагородяването на парк - се случват при подаването на прекомерно високи оферти, които въпреки това биват одобрени и на подизпълнителите се възлагат договори. По време на строителството се използват само евтини материали или изобщо то не се завършва - в случая с обществената тоалетна липсва канализация. След това се разделя разликата между възложителя и изпълнителя. Всичко обаче изглежда съвсем законно и правилно фактурирането.
Съдебните дела са рядкост. Тъй като инвеститорът често е далеч (например в Брюксел) и липсват механизми за контрол. С десетки хиляди проекти като този това е просто невъзможно. Задължението за надзор е на националните контролни органи. Те рядко разследват обаче.
Но гражданите разбират какво точно става, особено когато изпитват затруднения в публичните пространства. Това разочарова в дългосрочен план. И разрушава доверието в политиката.
Имаме нужда от силни европейски разследващи агенции в случаи като този. Корумпираните и тези, които крадат парите на данъкоплатците, не трябва да остават безнаказани.